Решение № 7112 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 833/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "ДЕА" ЕООД, с ЕИК 814186430, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново; [адрес], представлявано от управителя - Т. К. П., чрез процесуален представител - адв. Х. Стойкова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 4007/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 426/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо (УП) № 02-040-2600/1170/02.05.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. София, за отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ (БФП) за Кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, издадена от министъра на земеделието, oбн., ДВ, бр. 30 от 4.04.2023 г. (Наредба № 4/2023 г./Наредбата), за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Развива съображения, че обратно на възприетата от решаващия състав теза, волеизявлението не съдържа релевантните за постановяването му фактически основания, а дори да се приеме, че такива присъстват в акта, то, видно от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), същите са установени неправилно от административния орган. Твърди съществени разминавания в стойностите, описани във всички колони от имплементираната в оспорения отказ таблица, освен в Колона № 4, където е посочен размерът на общите приходи за най-близката данъчна година (в лева). Акцентира на доказания по делото приход от селскостопанска дейност, възлизащ на 644 052,22 лева, който, освен че променя съотношението с общо отчетените приходи от поддържания в акта 1,79% на 11,19 %, е достатъчен индикатор, че дружеството извършва селскостопанска дейност. Погрешните данни, възприети от изпълнителния директор на ДФЗ, са довели и до неправилна констатация относно съотношението между отчетените приходи от финансиране към общите отчетени такива, като процентът според касационния жалбоподател, видно от експертизата, е 3,23 %, а тези процентни измерения правят "ДЕА" ЕООД отговарящо на условията, визирани в чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "в", подбукви "аа" и "бб" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Анализирайки текста на цитираната нормативна разпоредба и отчитайки произтичащото от нея задължение на активния земеделски стопанин да докаже релевантните факти и обстоятелства от значение за основателността на искането му за подпомагане, счита, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т.к. органът не е предоставил възможност на заявителя да установи тези обстоятелства, а е събрал служебно доказателствата от Националния статистически институт (НСИ) и Националната агенция за приходите (НАП). Намира, че съдът неправилно е приел за приложима редакцията на чл. 54, публикувана в Държавен вестник (ДВ), бр. 102 от 2022 г., т.к. независимо, че заявлението е подадено през 2023 г., актът е издаден през 2025 г. Поддържа, че дори да се възприеме изводът на съда досежно относимата редакция на закона, същата е приложена неправилно от решаващия състав, доколкото предвижда установяване на кода на икономическата дейност към момента на издаване на акта, а не към предходната година на кандидатстването за финансиране, каквото е старото предписание на цитираната разпоредба. В заключение обосновава противоречие на условията, които българското законодателство поставя към земеделските производители, с целта, заложена в Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент 2021/2115).

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски по списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - юрисконсулт Ц. Цонева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за производството пред Върховния административен съд в размер на 200,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "ДЕА" ЕООД против УП № 02-040-2600/1170/02.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от изплащане на БФП за Кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 Наредба № 4/2023 г., за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 19.07.2023 г. "Деа" ЕООД, в качеството си на регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) № [номер] в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК), е подало заявление с УИН [номер]/01498 за подпомагане за Кампания 2023 година по следните интервенции: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП - ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК) и Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК).

В хода на извършена по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 ЗПЗП административна проверка за съответствието с изискванията на чл. 54 ЗПЗП на всички кандидати, които през предходната кампания имат оторизирани директни плащания над левовата равностойност на 5 000,00 евро, и по реда на 52, ал. 6 ЗПЗП, от НАП и НСИ е изискана информация досежно основния код на икономическата дейност (КИД) за 2022 г. на дружествата, техните общи приходи, в т.ч. от селскостопанска и неселскостопанска дейност за 2022 г., както и за общите им приходи, декларирани в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92/чл. 252 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2022 г.

С писмо с изх. № 07-04-997#2/31.08.2023 г. НСИ е предоставил информация, актуална към 31.08.2023 г., видно от която КИД на "Деа" ЕООД е 46.43, приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. са 103 000 лева, приходите от неселскостопанска дейност за 2022 г. - 4 586 000 лева и приходите общо за 2022 г. - 4 689 000 лева. Общият размер на приходите, декларирани от "Деа" ЕООД в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г., според данните, изложени от НАП, в част V, ред 1, шифър 0100, колона 4, възлиза на 5 751 206, 71 лева.

При съобразяване на получените данни и извършване на съответните изчисления, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че процентът на приходи от селскостопанска дейност спрямо общите приходи на дружеството е 1,79%, а процентът на директните плащания спрямо приходите от неселскостопанска дейност се равнява на 3, 20%, поради което заявителят не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, а именно:

"1. основната дейност на юридическото лице - търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или

2. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице, удостоверени от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или;

3. лицето може да докаже, че:

• доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или

• годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства."

Горното е мотивирало изпълнителния директор на ДФЗ да издаде атакувания отказ от предоставяне на БФП по подаденото заявление за Кампания 2023 г. по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 ЗПЗП.

За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства първостепенният съд е назначил СИЕ. Според приетото заключение общият приход на "ДЕА" ЕООД за 2022 г. е в размер на 5 751 206, 71 лева, а отчетените от дружеството приходи от селскостопанска дейност за 2022 г. са в общ размер на 644 052, 22 лева, от които 103 082, 80 лева - приходи от продажба на земеделска продукция, 186 046, 08 лева - приходи от финансирания, и 354 923, 34 лева - приходи от увеличение на запасите от селскостопанска продукция. Установено е още от експерта, че отчетените приходи от други дейности, различни от селскостопанската дейност, са в общ размер на 5 107 154, 49 лева, както и че отчетените приходи от селскостопанска дейност за 2022 г. на "ДЕА" ЕООД се явяват 11.19 % от общо отчетените приходи за същата година, а финансирането от ДФЗ за 2022 г. възлиза на 186 046, 08 лева. С оглед представените счетоводни данни, е констатирано и че отчетените приходи от финансиране от ДФЗ представляват 3,23 % от общите приходи на дружеството, 28.89 % от приходите от селскостопанска дейност и 3,64 % от приходите от неселскостопанска дейност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. За да отхвърли жалбата, решаващият състав е формулирал извод, че заявителят, както правилно е установил и административният орган, не отговаря на изискванията, заложени в чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, в приложимата редакция съгласно §16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители - 1.05.2024 г., обн., ДВ, бр. 39 от 1.05.2024 г., в сила от 1.05.2024 г. (ЗИДЗПЗП), а именно – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Отрекъл е съществуването на условието за допустимост, визирано в чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗПЗП с аргумент, че кодът на икономическата дейност на кандидата за 2022 г. е свързан с търговия на едро с битова електроника и електроуреди. Потвърдил е тезата на изпълнителния директор на ДФЗ и по отношение на липсващите предпоставки по чл. 54, ал. 1, т. 4 б. "в", подбуква "аа" и подбуква "бб" ЗПЗП. Позовавайки се на приетото по делото експертно заключение, АС - Велико Търново е приел, че делът на отчетените приходи от селскостопанска дейност към общо реализираните от дружеството приходи за 2022 г., макар да не отговаря на установеното с административния акт, също попада под прага от една трета, визиран в разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "в", подбуква "аа" ЗПЗП. Основаван на експертизата е и изводът, че съотношението между полученото от ДФЗ финансиране чрез директни плащания и отчетените приходи от неселскостопнски дейности възлиза не на 3,20%, както е описано във волеизявлението, а на 3,64%, но този процент също според съда обосновава заключение за несъответствие с критерия по чл. 54, ал. 1, т. 4, б. "в", подбуква "бб" ЗПЗП. В заключение първоинстанционният съд е приел за несъстоятелен доводза противоречие на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП с предписанието на чл. 4, § 5, ал. 1 и ал. 2 Регламент 2021/2115.

По изложените съображения АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "ДЕА" ЕООД против УП № 02-040-2600/1170/02.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от изплащане на БФП за Кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 Наредба № 4/2023 г., за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е относно спазването на формата на акта, включително чрез посочване на релевантните фактически и правни основания, по съобразяването на приложимите административнопроизводствени правила от изпълнителния директор на ДФЗ, както и по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Видно от съдържанието на атакуваното УП, изводът на изпълнителния директор на ДФЗ, предопределил отказа от предоставяне на БФП, е за несъответствие на заявителя с изискванията, които чл. 54 ЗПЗП поставя с оглед квалификацията на лицето като активен земеделски стопанин.

Съображение 19 от преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 2021/2115 предвижда установяването на рамково определение на съюзно ниво, дефиниращо терминологичното словосъчетание "активен земеделски стопанин", и възлага на държавите членки неговото по-нататъшно прецизиране за целите на финансовото подпомагане като аспект на качественото изпълнение на обща селскостопанска политика на ЕС.

Според предписанието на чл. 4, §5 Регламента "активни земеделски стопани" се определят по такъв начин, че да се гарантира, че подпомагането се предоставя само на физически или юридически лица, или на групи от физически или юридически лица, които извършват поне минимално равнище на селскостопанска дейност, без непременно да се изключват от подпомагане земеделски стопани, които извършват разнородна дейност или са заети на непълно работно време. Съгласно второто изречение от цитирания нормативен текст когато определят кои земеделски стопани да се считат за "активни земеделски стопани", държавите членки прилагат обективни и недискриминационни критерии като приходи, разходи за труд в стопанството, предмет на дружеството и включване на техните селскостопански дейности в националните или регионалните регистри. Указано е, че такива критерии могат да бъдат въведени под една или повече форми, избрани от държавите членки, включително чрез отрицателен списък, който лишава земеделския стопанин от възможността да бъде считан за активен земеделски стопанин, а ако държава членка счита за „активни земеделски стопани" тези стопани, които не са получили за предишната година директни плащания над определена сума, тази сума не трябва да надвишава 5 000 EUR.

В изпълнение на горното, в националното законодателство е въведено предписанието на чл. 54 ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), което съдържа набор от изисквания, чието изпълнение окачествява лицето като активен земеделски стопанин. Следователно тезата, че заявлението за подпомагане не подлежи на администриране поради невъзможност за категоризиране на заявителя като активен земеделски стопанин, правилно е обоснована от правна страна с нормата на чл. 54 ЗПЗП.

Детайлният преглед на изложените в акта аргументи обаче показват, че административният орган, позовавайки се на несъобразяване с условията по чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, е смесил предписанията на две различни редакции на тази разпоредба. Цитирайки неизпълнените според изпълнителния директор на ДФЗ нормативни текстове, същият е посочил следното:

"1. основната дейност на юридическото лице - търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или

2. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице, удостоверени от Националния статистически институт, за годината, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност или;

3. лицето може да докаже, че:

• доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или

• годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства."

Първите две изисквания присъстват в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г., а последните две - в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г. И двете групи условия се различават съществено в различните им редакции:

Първите две предвиждат като условие за определянето на заявителя като активен земеделски стопанин основната дейност на търговеца (едноличния търговец), респ. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност от юридически или физически лица - нетърговци да е упражняване на селскостопанска дейност, но различните редакции съдържат различни указания относно момента, към който следва да се установи този факт. В първоначалния текст е посочено единствено, че кодът се удостоверява от НСИ, а в изменения - че релевантен е кодът за годината, предхождаща годината на кандидатстване.

Последните две изисквания също са различни в двете редакции на закона. Условието е лицето да може да докаже, че доходите му от селскостопанска дейност съставляват определена част от общия приход на предприятието, или че годишният размер на директните плащания е в съответния минимум от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. В редакцията от 2023 г. доходите от селскостопанска дейност следва да са най-малко една трета от общия приход, докато в последвалата редакция съотношението е 10 на сто. В текста от 2023 г. годишният размер на директните плащания следва да бъде най-малко 5 на сто от общите приходи от неселскостопански дейности, а в разпоредбата, действаща след 01.04.2024 г. - този процент е 2.

Смесването на два темпорално различни като правно действие нормативни текста, чието съдържание не се припокрива, а напротив – съществено се различава с оглед квалификацията като активен земеделски стопанин, е факт, който е опорочил съществено издаването на процесното УП. Административният орган, вместо да издири приложимата по време законова разпоредба и да подведе установените в хода на производството фактически обстоятелства под нейната хипотеза, е обединил изискванията на две законови предписания, които, предвид че са редакции на една и съща разпоредба, не могат никога да бъдат част от правния мир едновременно. Нещо повече - приложима, с оглед правилото на §16, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПЗП е редакцията, публикувана в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., поради което позоваването на по-новия текст предполага незаконосъобразност на самостоятелно основание (В този смисъл вж. например: Решение № 3638/31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 30/2026 г., V. о. на Върховния административен съд, Решение № 4935/07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1001/2026 г., V. о. на Върховния административен съд, както и Решение № 3474/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 31/2026 г., V. о. на Върховния административен съд).

С оглед изложеното, формулирайки по процесния начин волята си, изпълнителният директор на ДФЗ, както правилно сочи касаторът, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е резултирало и в неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл е и формиралата се по аналогичен от правна и фактическа страна казус съдебна практика на Върховния административен съд - Вж.: Решение № 3638/31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 30/2026 г., V. о. на Върховния административен съд. Нарушение е съществено, доколкото рефлектира както върху възможността за извършване на дължимия съдебен контрол, така и върху адекватното упражняване правото на защита на адресата на акта.

Горното опровергава извода на първостепенния съд за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Обратно на възприетата от АС - Велико Търново теза, изпълнителният директор на ДФЗ е издал УП, което не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. В този смисъл, отхвърляйки жалбата на "ДЕА" ЕООД против него, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго, с който да отмени атакуваното властническо волеизявление.

Горното прави производството по заявление с УИН [номер] за подпомагане за Кампания 2023 година по следните интервенции: ОПДУ, ДП-ОПДУ, ИПК и Еко-РОК висящо, което налага изпращането на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК, приложим в настоящото производство на основание чл. 144 АПК.

ПО ИСКАНЕТО ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ:

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) РБ участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Правото на Европейския съюз (ПЕС) представлява цялостна нормативна система, изградена в рамките на правомощията, възложени на Съюза и неговия институционен апарат от държавите-членки. Тя въплъщава стремежа към унификация по въпроси, които са от значение за европейската интеграция, стабилността на вътрешния пазар и утвърждаването на общите ценности на съюзните членове. В теорията източниците на ПЕС се подразделят в няколко отделни категории – първично и производно право, общи принципи на ПЕС, международни споразумения, сключени от ЕС и от държавите членки, и съдебна практика на СЕС. Последната се формира по различни линии, една от които е в изпълнение на предоставената с чл. 267 ДФЕС преюдициална компетентност на Съда.

Правомощието на СЕС за произнасяне по преюдициални запитвания е ефективна гаранция за еднообразното тълкуване и прилагане на съюзното законодателство в правната действителност на държавите членки. То дава отговор за съответствието на конкретна норма с цялостния европейски правов ред и за начина на нейното прилагане. Затова и чл. 628 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, задължава българския съд да отправи запитване до СЕС винаги, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, а чл. 633 ГПК нормативно закрепва в националното право задължителния характер на решенията на СЕС по отношение на всички правораздавателни органи и институции в Република България (РБ).

В случая касаторът претендира отправяне на преюдициално запитване, в отговор на което СЕС да тълкува в контекста на ПЕС, и по-специално Регламент (ЕС) № 2021/2115 правилата, окачествяващи лицето като активен земеделски стопанин, заложени от националния законодател в чл. 54 ЗПЗП. Доколкото обаче процесното волеизявление не може да породи визираните в него правни последици поради порок при формирането на волята, до който е довело позоваването на различни по темпоралното си действие редакции на една разпоредба, то отговорът на въпроса дали чл. 54 ЗПЗП съответства на ПЕС не би рефлектирал върху изхода по спора, а това прави и искането неоснователно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, ДФЗ - администрацията, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на "ДЕА" ЕООД разноски в общ размер на 10 542,84 евро, от които: 5 199,84 евро за касационната инстанция, съставляващи държавна такса - 189,18 евро, и адвокатско възнаграждение - 5010,66 евро; и 5 343,00 евро за първата инстанция (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на сумата от 10 450,00 лева (9 800,00 лева адвокатско възнаграждение, 50,00 лева държавна такса и 600,00 лева депозит за вещо лице). Предвид материалния интерес по делото и обема на извършената адвокатска работа в двете съдебни инстанции, размерът на договореното и изплатено възнаграждение е справедлив и обоснован и подлежи на репариране изцяло.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,