Определение № 16 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 291/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №260153/09.12.2020г. по в.гр.д.№592/2020г. Пловдивският апелативен съд, II граждански състав е оставил без разглеждане въззивна частна жалба с вх.№8033/20.07.2020г., въззивна частна жалба с вх.№8198/22.07.2020г. и „допълнение към частна жалба“ от П. Ж. П. против разпореждане №618/10.07.2020г., постановено по гр.д.№26/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без движение искова молба с вх.№14323/11.11.2019г. Определението се обжалва с частна жалба вх.№263692/29.12.2020г., подадена от П. Ж. П. чрез процесуалния му представител адв.С. А. от АК – Стара З., с оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно и необосновано е преценил, че разпореждане №618/10.07.2020г. не подлежи на обжалване отделно от крайния акт – решението, без при това да е обсъдил изложеното в частната жалба, а именно, че дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи. Поддържа, че в случая в посоченото разпореждане дадените от съда указания не конкретизират какво точно в обстоятелствената част трябва да се уточни, като счита, че в тази връзка разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, препятства разрешаването на спора, предмет на делото, и накърнява правото на защита на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С разпореждане №618 от 10.07.2020г., постановено по гр.д.№26/2020г. по описа на Старозагорския окръжен съд, подадената от П. Ж. П. искова молба с вх.№14323/11.11.2019г., въз основа на която е образувано гр.д.№26/2020г., е оставена без движение, като на предявилото иска лице са дадени указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности на същата, посочени в разпореждането. Правилно въззивният съд е приел в обжалваното определение, че този съдебен акт не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат само онези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и онези определения, за които това е изрично предвидено. В случая разпореждане №618/10.07.2020г. не може да бъде определено като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, тъй като нито спира, нито прекратява исковото производство, образувано по подадената от П. Ж. П. искова молба. Същото е постановено с цел отстраняване на пречките по движението на делото, каквито представляват констатираните от съда и посочени в разпореждането нередовности на исковата молба, тъй като на нередовната искова молба не може да бъде даден ход. Процесуалният закон не предвижда изрично и възможност за обжалване на акта на съда, с който по реда на чл.129, ал.2 ГПК на ищеца е съобщено да отстрани в определения от съда срок допуснатите нередовности на исковата молба. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че обжалваното определение е неправилно – след като по правилата на ГПК разпореждането на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, въззивният съд не дължи произнасяне по доводите, касаещи неговата правилност, в случая доводите, че дадените с разпореждане №618/10.07.2020г. указания не конкретизират какво точно в обстоятелствената част на исковата молба трябва да се уточни. Въззивният съд разполага с правомощия да извърши проверка по правилността на съдебен акт на първоинстанционния съд само в случаите, в които е компетентен да осъществи такъв контрол, т.е. само когато актът на първоинстанционния съд подлежи на въззивно обжалване. С оглед на това следва да се приеме, че подадената частна жалба вх. № 263692/29.12.2020г. е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и следва да бъда потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение