Определение № 61 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 809/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 11.02.2011 г. по гр.д. № 873/2009, с което е потвърдено решението на Петричкия районен съд от 21.03.2006 г. по гр.д. № 36/2006, с което е уважен предявеният иск по 49 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът А. М., С., представляван от юрк. Т., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на държавата за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразен акт, издаден и отменен преди 12.07.2006 г., за възникването на вземането за лихва върху дължимото обезщетение, които са решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата [фирма], Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наказателно постановление № 689/11.02.2003, с което е отнета в полза на държавата внесената на 19.11.2002 г. стока е отменено от съда с влязло в сила решение на 14.01.2004 г. Отнетата стока (цитрусови плодове на стойност 4.147 евро) не е продадена своевременно, поради което е унищожена. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото и са решени в противоречие с т. 1 и 4 ТР № 3 от 22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение