Определение № 722 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от К. К., чрез адв. С. П., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4215/20.12.2023 г. като се присъдят разноските за производството пред ВКС в размер на сумата 4 320 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна Р. А., чрез адв. Ч. Ч., в писмен отговор изразява становище, че молбата е недопустима, евентуално -неоснователна. Поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С постановеното по делото определение № 4215/0.12.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 92/20.01.2023 г. по възз.гр.д. № 2709/2021 г. на Софийския апелативен съд. При постановяване на определението си съдебният състав е посочил, че ответната страна по жалбата е направила искане за разноски, но погрешно е приел, че липсват доказателства сторени разходи за касационното производство, поради което не е присъдил такива. Действително, по делото е била подадена молба с вх. № 12924/18.10.2023 г., съдържаща списък на разноските и с приложени доказателства (фактура № 1867/05.07.2023 г. и банкови извлечения) за заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на сумата 4 320 лв. Молбата е подадена преди заседанието, в което делото е приключило (29.11.2024 г.), поради което искането по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение е процесуално допустимо и основателно. С оглед изхода на делото, ответната страна по касационната жалба има право да й се присъдят разноски за настоящото производство. Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 1 200 лв. Съобразявайки това, както и действителната фактическа и правна сложност на делото в този етап от производството, характера на спора между страните и това, че извършените от пълномощника на молителя процесуални действия се свеждат до изготвяне на писмен отговор по жалбата, съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в размер на сумата 1 300 лв. Над посочения размер искането за разноски е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение