Определение № 7708 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Д. Й. Г., касатор в производството, чрез процесуалния му представител адв. Недева, за допълване на решение № 4528 от 30.04.2025г., постановено по адм. д. № 1849/2025г. по описа на ВАС в частта за разноските. С молба от 20.05.2025г. касаторът е поискал да бъде допълнено решението в частта по разноските като му бъдат присъдени такива за двете инстанции, като посочва, че своевременно е поискал присъждането им и е представил надлежни доказателства за сторени такива. Искането за допълване на решението в частта по разноските е подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и се явява допустимо. Ответника по касация Общински съвет – Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Йотова, изразява становище за неоснователност на искането за допълване на решението в частта по разноските. Искането за допълване на решението в частта по разноските е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Разгледано по същество искането е основателно по следващите съображения. С направено искане в молба от 18.03.2025г., с която е изразено становище по съществото на спора, от процесуалния представител на касатора в производството адв. Недева е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, включително и тези направени пред първата инстанция, съгласно представен списък, който е представен. В касационното производство е представен и договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и с отбелязване за изплатен доход в същия размер. Т.е. в касационното производство са представени доказателства за сторените разноски за заплатената държавна такса в размер на 70 лева и за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева, поради отбелязването, че договорения доход е изплатен, като договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка. Жалбоподателят Д. Г. е претендирал разноски и в първата инстанция, като това е направено също своевременно с молба от 26.09.2024г., като са представени доказателства за сторени такива за държавна такса в размер на 10 лева, за обнародване в ДВ – 60 лева, за допуснатата съдебно – техническа експертиза в размер на 947 лева общо, а именно един път 500 лева /стр. 385 от първоинстанционното дело/ и допълнителен депозит от 447 лева и за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за първата инстанция в размер на 1200 лева /стр. 421 и 422 от първоинстанционното дело/ или общо 2 217 лева, направени разноски за първата инстанция, а не както е претендирано 2 287 лева. Разноските, за които са представени доказателства в касационната инстанция са в общ размер от 1 270 лева, като съответно доказаните и сторени за двете инстанции разноски са в общ размер на 3 487 лева, които следва да бъдат присъдени в полза на Д. Г.. Предвид това, че при постановяване на съдебното решение съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски за двете инстанции, като такива са своевременно претендирани, представени са доказателства за това, че са направени и се дължат на жалбоподателя съгласно чл. 143 ал. 1 АПК предвид окончателния изход на спора, тъй като с решението, чието допълване се иска е изцяло уважена неговата жалба, като е отменен административния акт в оспорената му част, то са налице основания за допълване на съдебното решение в частта по разноските. Във връзка с горното настоящият състав намира, че решение № 4528 от 30.04.2025г., постановено по адм. д. № 1849/2025г. по описа на ВАС следва да бъде допълнено в частта му за разноските като такива бъдат присъдени в полза на жалбоподателя Д. Й. Г. и за двете инстанции. С решение № 4528 от 30.04.2025г., постановено по адм. д. № 1849/2025г. по описа на ВАС е отменено решение № 9223 от 28.10.2024г. по адм. д. № 2523/2023г. по описа на АС – гр. Пловдив като неправилно и е постановено ново решение, с което е отменено решение № 176 по протокол № 11 от 29.06.2023г. на ОбС – Пловдив в частта на ПИ № 56784.521.789 по КККР на гр. Пловдив, собственост на жалбоподателя, т. е. спорът е решен окончателно в полза на касатора в касационната инстанция. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато бъде отменен оспореният административен акт, направените разноски, включително за процесуално представителство от едни адвокат, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Поради това и в полза на касатора е следвало да бъдат присъдени разноските както за касационната инстанция, така и сторените такива пред първата инстанция, предвид това, че е отправено и такова искане. Налице е пропуск за присъждане на разноските в диспозитива на съдебното решение. Поради това решението следва да бъде допълнено с присъждане на разноски за двете инстанции, който следва да бъдат присъдени в размер на 3 487 лв., за който размер има представени доказателства, че са направени. Във връзка с горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът