Определение № 204 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4698/2014 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на В. М. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 28.02.2014г. по гр.д. № 4202/2013г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е отменено решение № 987/12.02.2013 г. по гр. дело № 3621/2012 г. на Софийския градски съд и вместо това е изменено на основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК, утвърденото с решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005 г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985/отм./ в частта относно режима на лични отношения между бащата В. М. А. и малолетното дете Й. В. А., като е определен нов режим на лични отношения между тях, подробно описан в решението. С решението също така е отхвърлен предявения от В. М. А. срещу А. Д. А. иск с правно основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК в останалата част - за изменяне на утвърденото с решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) в частта относно упражняването на родителските права и относно издръжката. Молителят е поискал отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно по подробни съображения, изложени в молбата. В края на молбата е посочил, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, но без конкретни мотиви. Молбата е придружена от множество писмени документи. С разпореждане от 10.09.2014г. е указано на молителя да представи точно и мотивирано изложение на визираните основания за отмяна. С молба от 18.09.2014г. той е посочил, че молбата се подава на две основания - чл. 303, ал.1, т.4 и т.1 ГПК. Първото основание се поддържа поради двете противоречиви решения на СРС и СГС относно предоставяне на родителските права над малолетното дете. Второто основание се поддържа с оглед на новонастъпили обстоятелства, след подаване на жалбата до ВКС, което не са приети като доказателства и не са включени в мотивите на съда, а именно: решение по гр.д. № 11011/2013г. на СГС, с което е отхвърлена молба на А. Д. А. против В. М. А. по ЗЗДН и обвинителен акт на Софийски районна прокуратура от 25.02.2014г., с който свидетелят по горепосоченото дело по ЗЗДН З. П. В. е обвинен в престъпление по чл. 290, ал.1 НК. Ответницата по молбата А. Д. А. е депозирала първоначален отговор, допълнение към него и отговор след направеното от молителя уточнение на поддържаните основания. Във всички тях поддържа неоснователност на молбата. Към становищата й са приложени множество документи. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Съгласно направеното от молителя уточнение молбата следва да се квалифицира по чл. 303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК. По първото основание молбата е допустима. Решението на Софийски градски съд по гр.д. № 11011/2013г., с което е отхвърлена молба на А. Д. А. против В. М. А. по ЗЗДН, е било представено при разглеждане на настоящия спор пред ВКС, но не е прието като доказателство поради недопустимостта на нови доказателства пред касационната инстанция. Второто писмено доказателство - обвинителния акт срещу свидетеля З. П. В. е ново; пред касационната инстанция само е наведен довод, че такова наказателно производство е образувано. Молбата е подадена в тримесечен срок от влизане на решението в сила и следва да се допусне до разглеждане. По второто основание - чл.303, ал.1,т.4 ГПК - молбата е недопустима. Сочената разпоредба изисква да са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание две влезли в сила решения, които си противоречат. В случая решенията на различните инстанции, разглеждащи един и същи спор, не са влезли в сила и поради това противоречието между тях не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК. В тази част молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.