Решение № 198 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2008 г.

Решение № 198 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М. от [населено място] срещу решение № 136 от 24.04.08 г. по гр. д. № 123/08 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост, евентуално - за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 209, ал. 1, изр. 3 от ГПК (отм.) и с това е постановил недопустимо решение. Освен това неправилно съдът свързал настъпването на последиците на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ с провеждането на административната процедура по § 8, ал. 2, т. 3. Ответникът в производството Д. Г. Д. оспорва жалбата. Счита, че въззивният съд се е произнесъл допустимо по заявеното с исковата молба спорно право и е постановил правилно решение. С определение № 444 от 25.05.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите: при какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: Предмет на делото са два обективно съединени иска - по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) - за установяване правото на собственост на ищцата върху 53 кв. м., разположени в североизточната част на собствения и имот пл. № 4926 в кв. 238 по плана на [населено място], както и иск по чл. 255 от ГПК (отм.), с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение на задълженията, произтичащи от влязлото в сила решение по гр. д. № 1266/1995 г. на Хасковския районен съд, с което е била осъдена да отстъпи собствеността и предаде на Д. Д. владението върху 12 кв. м. - реална част от бивш парцел V-582 в кв. 238 по плана на [населено място] от 1958 г., сега ПИ № 4926 от кв. 238, както и не дължи да премахне гаража, навлизащ в бившия парцел V-582 в кв. 238. Искът е основан на новонастъпило обстоятелство - отпадане по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1958 г., с който спорните 12 кв. м. са придадени по регулация от имота на ищцата към парцела на ответника. Районният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост на 53 кв. м., както и с искове за установяване на факти с правно значение - че не се дължи предаване на владение и събаряне на гараж. Приел е, че първият иск е недопустим, тъй като липсва реално обособена вещ, а за другите - че не са сред кръга на допустимите искове за установяване на факти с правно значение. Постановеното решение е за отхвърляне на исковете като недопустими. С обжалваното в настоящото производство решение на Хасковския окръжен съд е прието, че са предявени положителни и отрицателни установителни искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Те са недопустими, но по други съображения, различни от изложените от районния съд. Прието е, че спорното право, чиято защита се иска по настоящото дело, е обхванато от силата на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение между същите страни и по същия правен спор. Поради забраната на чл. 224 от ГПК (отм.), спорът не може да бъде пререшаван. Разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ не е новонастъпил факт, тъй като отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация от 1958 г. е обусловено от административна процедура по изменение на плана, която се инициира от заинтересуваното лице, а в случая няма данни такава процедура да е проведена. С диспозитива на въззивното решение е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по предявения иск. Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са следните: при какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие. По тези въпроси настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 224, ал. 1 от ГПК (отм.), сега - чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл. 255 от ГПК (отм.) - сега чл. 439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде прекратено на основание чл. 330, б. "е" от ГПК (отм.), сега чл. 433, т. 7 от ГПК. Когато изпълнението е основано на съдебно решение по иск за собственост, уважен с позоваване на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план, новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 255 от ГПК (отм.) може да бъде последващото отпадане на това отчуждително действие по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, ако планът не е бил приложен до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от същия закон. Съгласно приетото междувременно ТР № 3/28.03.2011 г. по т. гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Ето защо изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и отпадането на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план е ново обстоятелство, на което може да се основе иск по чл. 255, ал. 1 от ГПК (отм.). По съществото на касационната жалба: По настоящото дело е установено, че спорните 12 кв. м. са част от място с площ от около 40 кв. м., което с дворищнорегулационния план на [населено място] от 1958 г. е придадено от имот № 581 на ищцата към съседния парцел V-582 на ответника. Установено е, че двата съседни имота попадат в квартал, обявен за архитектурен резерват, който не се обхваща от новите регулационни планове от 1974 г., 1979 г. и 1988 г., а за него има одобрени само нови кадастрални планове с нова номерация на имотите. При постановяване на предходното съдебно решение по гр. д. № 1266/1995 г. на Хасковския районен съд, чието изпълнение се иска сега, действаща за този квартал е регулацията от 1958 г. С това решение са уважени исковете на Д. Г. Д. срещу Р. Т. М. по чл. 108 и чл. 109 от ЗС - ответницата е осъдена да предаде на ищеца 12 кв. м., които са придадени с плана от 1958 г. от нейния имот към парцела на ищеца, както и да събори гаража, който частично попада върху тези 12 кв. м. Решаващо за уважаване на тези искове е било отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1958 г. по отношение на спорните 12 кв. м. За изпълнение на влязлото в сила решение е било образувано изп. д. № 699/1996 г. на съдия-изпълнител при Хасковския районен съд. Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба по настоящото дело ищцата Р. М. се е позовала на влязлото в сила решение между същите страни по исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС ; на образуваното изпълнително производство срещу нея, основано на това решение, както и на последващото приемане на ЗУТ и по-специално - на отпадане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове - § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предявеният от нея иск, че не държи предаване на владението на тези 12 кв. м. и събаряне на частично попадащия в тях гараж, следва да бъде квалифициран по чл. 255 от ГПК (отм.). Въззивният съд неправилно е приел, че е сезиран с положителни и отрицателни искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Освен това неправилно е свързал извода си, че няма новонастъпил факт след влязлото в сила решение между същите страни по спора им за собственост, с допустимостта на новия иск, а не с неговата основателност. След като в исковата молба се твърди наличието на такъв новонастъпил факт, това обуславя допустимостта на иска по чл. 255 от ГПК (отм.). Дали действително има такъв нов факт е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост. Ето защо неправилно въззивният съд е прекратил производството по този иск. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да съобрази решението си с разясненията в настоящото решение и с ТР № 3/28.03.2011 г. по т. гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивното решение е недопустимо. След като е приел, че предявените искове са недопустими, въззивният съд е постановил и съответния диспозитив за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по предявените искове на основание чл. 209, ал. 1, изр. 1 от ГПК (отм.). Отделен е въпросът дали този извод е правилен, но във всички случаи той не води до недопустимост на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,