Решение № 14184 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2014 г.

Решение № 14184 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, моли да бъде отменено решение № 2015/14.11.2013 г. по адм. д. № 606/2013 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 021201287/30.11.2012 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от Георги Димитров против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена, РА да бъде отменен и в останалата част, и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021201287/30.11.2012 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. над 1089,08 лв. със съответни лихви и в частта, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 3648,03 лв. с лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лица за 2005 г. частично - за сумата над 1089,08 лв. и за 2007 г. - изцяло. Обсъдени са доводите на страните, които се повтарят и в касационната жалба. Съдът е достигнал до законосъобразни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразен е изводът на съда, че за 2007 г. не е налице превишение на разходи над приходи, не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и в нарушение на закона в РА са определени данъчни задължения на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения в РА за 2005 г. върху определени към конкретни дати превишения на разходи над приходи, вместо за цялата 2005 г. и 2007 г., както изискват чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Съдът не е допуснал събирането на свидетелски показания по делото за даване в заем на 40 000 лв. през 2002 г. в нарушение на чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК, което не е съществено, тъй като не е опорочило правилният краен извод на съда, че по делото не са представени доказателства за съхранение на заемните средства от годината на предоставянето им до ревизираната 2005 г., поради което фактът на предоставяне на заемът няма значение за спорните по делото обстоятелства. При разглеждане и решаване на делото съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид резултата по делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,