Определение № 335 от 03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2015 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на искането на З. М. К. от [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 83 от 21.04.2015г. по гр.д.№ 11/2015г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено решение № 88 от 23.10.2014г. по гр.д.№ 554/14г. на Районен съд Кърджали като е прието за установено, че З. М. К. дължи на И. В. Т. сумата от 5 000лв., представляващо неизпълнено парично задължение по Спогодба от 5.03.2013г., ведно със законната лихва считано от 25.11.2013г. Искането е направено във връзка с подадена касационна жалба с вх. № 60 от 30.04.2015г. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения: Спирането на изпълнението по чл.282 ал.2 от ГПК е способ за защита срещу последиците на въззивни решения, които подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404 от ГПК. С изпълнителната сила, която законът визира се ползват осъдителните решения. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска е постановено по установителен иск. Търсената с него защита се изчерпва със силата на присъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, не е изпълнително основание и въз основа на него може да се иска спиране на изпълнението. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,