Решение № 14381 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2017 г.

Решение № 14381 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 757 от 02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1310/2016 г. на Административен съд - В.. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002715001370-091-001/28.12.2015 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 25/18.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Х. Н. Н. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 3 990,22 лв. и лихви за просрочие 766,46 лв., както следва за данъчен период 2010 г. в размер на 300 лв. и лихва - 143,01 лв., както и за данъчен период 2013 г. в размер на 3690,22 лв. и лихва 623,45 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не споделя изводите на съда, че преведената по банков път сума от 3000 лв. в полза на РЛ е с произход върнат заем от К. Й., съответно че не е налице доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ подлежащ на облагане с данък. По отношение на отчетната 2013 г. развива доводи за неправилност на решението с мотив, че същото е постановено въз основа на заключението на втората допълнителна експертиза, констатирало превишение на приходите над разходите в размер на 51 895,59 лева. Иска отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н. като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Х. Н. Н., моли чрез адв. К. да бъде постановено решение, отхвърлящо жалбата на "ОДОП" гр. В., като неоснователна и недоказана, респективно да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Подробни съображения конкретизира в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата за процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред АДмС - В. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03002715001370-091-001/28.12.2015 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 25/18.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Х. Н. Н. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 3 990,22 лв. и лихви за просрочие 766,46 лв., както следва за данъчен период 2010 г. в размер на 300 лв. и лихва - 143,01 лв., както и за данъчен период 2013 г. в размер на 3690,22 лв. и лихва 623,45 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, вследствие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. За 2010 г., органите по приходи са констатирали, че К. Й. е внесъл по банкова сметка на РЛ сумата в размер на 3 000 лева на 01.03.2010 г. Предвид липсата на информация относно превода и на данни за извършилото го лице приходните органи са счели, че горепосочената сума е "друг доход" по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Доколкото РЛ не я е декларирало в ГДД по ЗДДФЛ, административният орган е предприел действия за облагане с невнесения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 300 лева. Органът по приходите не е установил недостиг на парични средства за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Констатиран е недостиг за 2013 г. в размер на 36 902.42 лева. Според първоинстанционния съд, оспорения РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени акта, съдът е приел, че процесният превод от Й. по банковата сметка на РЛ не съставлява "друг доход", подлежащ на облагане - чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от което следва, че РА в частта относно установеното данъчно задължение за 2010 г., е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Този извод е обоснован с преценка показанията на св. Й., който е обяснил, че процесната сума е върнат заем през 2010 г. Н. услужил на Й., но поради отпадане нуждата от закупуване на електрически уреди, свидетелят върнал след два месеца парите по банков път. Решаващият съд е обосновал по арг. на противното, изведен от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, че за получаването/предоставянето на процесния заем не изисква съставянето на писмен договор и е допустимо доказването му със свидетелски показания. Наред с това, органите по приходите не са извършили насрещна проверка, както и не са изискали обяснение от физическото лице Й. за установяване основанието за банковия превод на сумата по сметка на оспорващия и реалността на превода. Въз основа на заключението по втората допълнителна ССчЕ, прието по делото, съдът се е мотивирал, че РЛ е разполагало със средства, които да предостави в заем, както и, че св. Й. е имал реална възможност да върне заема, доколкото заемът е бил с цел закупуване на електрически уреди, което закупуване не се е състояло. За процесната 2013 г. съдът, въз основа на заключението по втората допълнителна експертиза, е установил неналичие на превишение разходите над приходите. Съобразявайки наличната информация, съдържаща се в данните за 2009 г. за конкретните приходи и разходи, разпечатките от банкови сметки и други документи, както и разходите за живот по данни на НСИ, като паричен разход на домакинства по групи разходи, /без реално платените през 2009 г./, вещото лице е определило крайно салдо към 31.12.2009 г. в размер на 14 587,33 лева - превишение на постъпленията спрямо разходите и 1 460,32 лв. парични средства в банки. С оглед на изложеното по-горе, цитираното крайно салдо е пренесено като начално салдо/съответно налични парични средства в брой и по банкови сметки за 2010 г. Крайното салдо към 31.12.2010 г. е в размер на 19 513,66 лв. - превишение на постъпленията спрямо разходите и 283,23 лева парични средства в банки. Приемайки за начално салдо съответния размер на установеното превишение на приходите спрямо разходите от предходните 2011 г. и 2012 г., вещото лице е изчислило, че оспорващият към 01.01.2013 г. е разполагал със 88 792,77 лева - налични парични средства в брой и със 4 426 лв. - парични средства в банки. Към 31.12.2013 г. вещото лице е посочило като крайно салдо 51 895,59 лева - превишение на постъпленията спрямо разходите, /изчислени като към паричните средства в началото на периода са прибавени общия размер на постъпленията и от сбора е извадена сумата на всички разходи с паричните средства в края на данъчния период. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си събраните по делото писмени доказателства, както и възраженията на страните, формулирайки обоснован и законосъобразен извод за недължимост на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните 2010 г. и 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на приходните органи е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че РЛ е провело успешно насрещно доказване на твърдените от него факти и опровергало констатациите в РА. Правилно съдът е ценил показанията на свидетелят Й., при съобразяване на съответната отговорност по чл. 290 от НК и след съвкупен анализ на всички налични по делото писмени доказателства, ведно с експертното заключение на в. л. К.. Не е спорно, че по време на административното производство ревизиращия орган не е извършил насрещна проверка на лицето, превело сумата от 3000 лв., установено е и при съдебното обжалване, че Хр. Н. е разполагал с възможността да я предостави. Обосновано в тази връзка съдът е приел, че сумата от 3000 лв., преведена по банков път на ревизираното лице през 2010 г. е с произход - върнат заем, съответно, че липсва "доход" по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, подлежащ на облагане. На стр. 6 и 7 от КЖ са изложени доводи във връзка с приетото по делото основно и две допълнителни заключения на ССчЕ, като се оспорва начинът, по който е изготвен паричния поток и пренасянето на установеното превишението за съответната година като начално салдо за следващата. На практика с тези оплаквания касаторът оспорва за пръв път заключенията в касационното производство, което е недопустимо пред тази съдебна инстанция, няма данни заключенията да са оспорени пред първоинстанционния съд. Независимо от това обаче, правилно при изготвянето на паричните потоци за процесните периоди вещото лице е отнесло получените положителни салда в края на съответната година като начално салдо за следващата. Незаконосъобразно органът по приходите твърди, че след като лицето не е посочило конкретни суми, налични в брой към края на съответната година, то това автоматично означава, че такива не съществуват или, че са били разходвани. Следва да се отбележи, че при изготвяне на заключенията експертът е ползвал данните за приходи и разходи фигуриращи в таблиците на стр. 4-9 от РА за процесните периоди, установено е безспорно и от органите по приходите, че са налице положителни салда в края на 2010 г. - 2012 г., и липсват доказателства тези превишения да са разходвани от лицето, то правилно съдът е заключил, че не са налице предпоставките за облагане на Н. по аналог. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че дори и да бъде изключена сумата посочена от в. л. като начално салдо към 01.01.2010 г. и тя да бъде приета за 0 лева, /както е констатирано в РА/, то при използване на същия подход за изчисляване на паричните потоци за процесните периоди, за 2013 г., е налице превишение на разходите над приходите, съответно липсва основание за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. С оглед посочените съображения, решението е правилно и не е засегнато от пороците, сочени в касационната жалба. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на касатора не се дължат разноски. На ответника трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., съгласно приложена фактура и платежно нареждане от 02.11.2017 г. /л. 16-18/. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,