Определение № 2249 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2026 г.

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Р. И. от гр.Ямбол,[улица] [адрес] чрез адв.Маринов против решение № 17 от 22.01.2026 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от АПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Д. Р. И. против решение № СЗ-88-ЕО/2025 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора,с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за изработван на проект за Подобен устройствен план -План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за изграждане на фотоволтаична електроцентрала на територията на поземлени имоти с идентификатори 69883.36.49,69883.37.48,69883.37.98 ,69883.37.204, 69883.37.205, 69883.37.100, 69883.37103, 69883.36.161, 69883.37.62,69883.37.201 в землището на [населено място] ,община Елхово, област Ямбол и производството по обжалването на решението е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че решението на министъра е незаконосъобразно като постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли оспореният акт да бъде отменен, а административната преписка да се върне за произнасяне на министъра на околната среда и водите за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – министърът на околната среда и водите, не взима становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срок/решението е връчено на 29.01.2026г,а жалбата е депозирана по електронен път на 03.02.2026г/ и от надлежна страна с правен интерес от обжалването против подлежащо на оспорване решение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От доказателствата по делото е видно, че с решение № СЗ-88-ЕО/2025 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за изработван на проект за Подобен устройствен план -План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за изграждане на фотоволтаична електроцентрала на територията на поземлени имоти с идентификатори 69883.36.49,69883.37.48,69883.37.98 ,69883.37.204, 69883.37.205, 69883.37.100, 69883.37103,69883.36.161,69883.37.62,69883.37.201 в землището на [населено място] ,община Елхово, област Ямбол. Против това решение с жалба вх.№ 94-00-1412/16.12.2025г Д. И. е поискала от Министъра на Околната среда и водите да отмени по административен ред посочения по горе административен акт. Министърът на околната среда и водите преди произнасянето си по същество на жалбата е извършил проверка за нейната допустимост като с писмо изх.№ 94-00-1412-10/06.01.2026г е изискана информация от Община Елхово относно обстоятелствата- дали лицето Д. Р. И. има регистриран настоящ адрес на територията на [населено място], както и дали имот „VIII 79,64 в [населено място]“ се явява съседен на поземлени имоти с идентификатори 69883.36.49,69883.37.48,69883.37.98 ,69883.37.204, 69883.37.205, 69883.37.100, 69883.37103, 69883.36.161, 69883.37.62,69883.37.201 в землището на [населено място] ,община Елхово, област Ямбол, съставляващи предмет на посочения ПУП-ПРЗ.В отговор община Елхово посочва, че Д. И. няма настоящ и постоянен адрес на територията на [населено място] ,а има настоящ и постоянен адрес в гр.Ямбол на който е регистрирана от 2000 г. Посоченият в жалбата имот „VIII 79,64 в [населено място]“ се намира в централната част на населеното място, като същият по документи от общината не се води нейна собственост, а на баща й Р. И., както и не е съседен и не граничи с нито един от имотите, предмет на ПУП-ПРЗ, които се намират извън регулацията на [населено място] и са разположени в земеделска територия. Въз основа на тези данни Министърът на околната среда и водите е приел, че за Д. И. липсва правен интерес от оспорването на решението на Директора на РИОСВ-Стара Загора и е оставил без разглеждане жалбата й, като е прекратил производството по преписката. Тези изводи на горестоящия административен орган са материално законосъобразни и се споделят от съда. Безспорно е,че жалбоподателката Д. И. не е адресат на оспорения административен акт. По аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК, очертаващ кръга от лицата, имащи право да оспорват административните актове по съдебен ред, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Тъй като процесуалноправният интерес от обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им или към постигане на благоприятни правни резултати, пряк и непосредствен интерес имат лицата, засегнати от него, независимо дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред административния орган производство. От друга страна следва да се има предвид, че всеобхватният характер и значение на благата, елемент от съдържанието на конституционно признатото право на здравословна и благоприятна околна среда, обуславя по-широко тълкуване на понятието „правен интерес“ като елемент от правото на оспорване по чл. 147, ал. 1 от АПК. Съгласно чл.88 АПК жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато: 1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срока по чл. 84; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста /ал.1/. В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган /ал.2/. Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване /ал.3/. При така очертаната правна рамка,настоящият състав на Върховният административен съд приема,че при пълно съобразяване с очертаните вътрешноправни изисквания е приетото от горестоящия администрративен орган, че жалбоподателката И. не е доказала пряк и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване на издадения акт по ОВОС /чл.88 ал.1 т.3 АПК/. Правилно органът е посочил, че тя не е участник в производството по издаване на обжалвания акт и спрямо нея не се установява твърдяното в молбата и от доказателствата по делото пряко засягане на интересите й. Безспорно жалбоподателката Д. И. също има качеството „общественост“ по смисъла на легалното определение, дадено в чл.2, т.4 от Орхуската конвенция. За да й бъде признато право на участие в съдебно производство при оспорване на акт, издаден в процедура по ОВОС, тя трябва да има качеството „заинтересована общественост“ по смисъла на чл.9, §2 от Орхуската конвенция. Доколкото тя не е жител на населеното място, където ще се реализира инвестиционното намерение, тя не може да бъде засегната от реализацията му.Ако твърди и представи доказателства за противното, то националната процесуалноправна уредба й осигурява достъп до правосъдие чрез възможността да оспорва процесното решение на директора на РИОСВ Стара Загора.Писмените доказателства, издадени от община Елхово обаче, които обвързват органа, а и съда с доказателствената си стойност по реда на чл.179 ал.1 ГПК, приложим в настоящето производство на осн. Чл.144 АПК безспорно установяват, че същата не е жител на [населено място], както и че притежавания от нейния баща / за което липсват доказателства, че е починал, както и че понастоящем същата се явява съсобственик на идеална част от посочения от нея поземлен имот/ имот се намира в централната част на населеното място и не се засяга от инвестиционното намерение, което касае поземлени имоти извън регулацията на селото в земеделска територия. Що се отнася до вписването в решението на Министъра на околната среда и водите на личен идентификатор на жалбоподателката, то оплакванията й не са от компетентността на настоящия състав, а от регулаторния орган за защита на личните данни в България- КЗЛД. Изложеното обуславя отхвърляне на жалбата против оспорения министерски акт/ в този смисъл и определение № 3802/21.03.2021г по адм. дело № 2377/2021г по описа на ВАС/.