Определение № 60380 от 27.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1267/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана „частна касационна жалба“) с вх. № 2507 от 12.05.2021 г., подадена от Агенция по вписванията, [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 158 от 19.04.2021 г. по в.т.д. № 94/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, Гражданско отделение, ІІ състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Агенцията против решение № 260006 от 12.02.2021 г. по т.д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. С последното е отменен отказ № 202001105132635 от 06.11.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията за вписване на промени по партидата на „Премиум Хотелс“ ЕООД. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въз основа на които моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Твърди, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ, извършени с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. в ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е извършено изменение в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като е призната процесуална легитимация и на Агенция по вписванията на жалба срещу постановените в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни актове. Счита, че, видно от мотивите към законопроекта, тези изменения са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита на жалбоподателя и на Агенцията като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, както и с оглед процесуална икономия във връзка с претендиране на направени от страните разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията. Обосновава, че с допълнението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ качеството на страна на Агенция по вписванията е предвидено изрично, в т. см. са както мотивите към законопроекта, така и новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която сочи страните в производството и им дава възможност, включително и на Агенцията, да имат право на разноски, за да се спести провеждането на отделно исково производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. ЗОДОВ. В подкрепа на този извод сочи и допълнението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изтъквайки, че спецификите на регистърното производство не могат да имат отношение при определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване акт на съда, постановен в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Счита, че отричането на правото на Агенцията по вписванията да оспори правилността на обжалвания пред апелативния съд акт, след като разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ изрично регламентира и обуславя правния интерес на същата от обжалване актовете на окръжния съд, с които са засегнати нейни права и законни интереси, противоречи на закона. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба – „Премиум Хотелс“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, в който са развити доводи за недопустимост на частната жалба, а по същество – за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че извършеното с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. в ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) допълнение на разпоредбата на чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ дава основания за различно тълкуване. Приел е, че допълнената разпоредба въвежда единствено задължение за съобщаване на решението на окръжния съд на Агенцията по вписванията, освен на жалбоподателя, но не предоставя право на Агенцията да обжалва решението на окръжния съд, постановено по атакувания пред него отказ на длъжностното лице по регистрацията. Въведеното в нормата задължение за съобщаване на решението по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията, според решаващия съдебен състав, следва да се разглежда във връзка с новото изречение на ал. 2 на същата норма, прието със същото допълнение, относно администрирането на жалбата срещу отказа, както и във връзка с мотивите към законопроекта, видно от които допълнението на закона цели да преодолее противоречията в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица – тъй като съдилищата не присъждат разноски в производствата по обжалване на отказите, същите се претендират по исков ред по реда на чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ пред административните съдилища, което от своя страна води до допълнителни разходи. Затова е създадена нова ал. 6 на чл. 25, която цели осигуряване на финансова икономия и спестяване на производства пред административните съдилища. Според състава на Апелативен съд – Велико Търново, основните аргументи за липсата на активна процесуална легитимация на Агенцията по вписванията да обжалва съдебните решения на окръжните съдилища по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се извеждат от вида на самото производство по вписване, заличаване и обявяване на актове в търговския регистър, което е охранително – едностранно и безспорно. То се развива само между молителя и регистърния орган и цели да осигури съдебно съдействие за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, за заличаването им или за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Актовете, с които приключва – вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване, не представляват индивидуални административни актове, а актове с правно значимо действие (Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. д. № 2/2014 г. – т. 7). Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен (чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ), а правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията има само заявителят, съответно – само той има интерес да обжалва решението на окръжния съд, с което отказът е потвърден. Ако отмени отказа, на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът решава въпроса по жалбата и дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване (чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В този случай, интересът на страната, която е обжалвала отказа, е удовлетворен и въпросът по жалбата е разрешен. В заключение съставът на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва позитивното съдебно решение, защото е решаващият орган, чийто акт е бил отменен от окръжния съд, а не страна в регистърното производство – заявител, който има интерес исканото от него вписване, заличаване или обявяване да бъде извършено. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че мотивите в обжалваното определение следва да бъдат споделени. Несъмнено регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, в подкрепа на което е и направеното препращане между чл. 19, ал. 6 ЗТТРЮЛНЦ и чл. 536, ал. 3 ГПК. В този категоричен смисъл са: трайната практика на отделните състави на ТК на ВКС, съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, както и мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС. Регистърното производство се развива извънсъдебно, но разкрива всички останали характерни за охранителните производства по ГПК белези. И тъй като е предназначено да съдейства за упражняване на граждански права и да породи изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя, то е едностранно и безспорно. С уважаването на искането, включително от окръжния съд по реда на съдебния контрол, окончателно приключва процедурата по конкретното заявление, а Агенцията следва да изпълни задължителните указания на съда, дадени с решението – да извърши отказаното вписване, заличаване, обявяване. При тълкуване на изменената разпоредба на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се има предвид, че едно механично превръщане на Агенцията по вписванията в страна при осъществяване съдебния контрол върху нейния отказ, с право да обжалва позитивното съдебно решение, противоречи на принципите, целите и същността на охранителното производство, включително напълно обезсмисля принципа за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, прокламиран в чл. 2а, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ и представляващ една от основните причини за извеждане на регистрите от системата на съдилищата. От предоставяща съдействие за упражняване на права, Агенцията по вписванията се превръща в пречка за тяхното реализиране, а това само по себе си противоречи на установения правов ред. Особените правила, които могат да се отклоняват от общата правна уредба на охранителните производства в ГПК, съгласно чл. 530 ГПК, не могат да отричат гарантирани от целта и принципите на закона права. По тези съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение възприема изложеното в обжалваното определение становище, че Агенцията по вписванията не придобива качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, респ. не притежава активна процесуална легитимация да атакува съдебния акт за отмяна на отказа й да извърши вписване/заличаване/обявяване, както и че този акт е необжалваем и окончателен, поради което жалбата срещу него е недопустима. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че мотивите към законопроекта касаят само отговорността за разноски, която съобразно спорното изменение на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се разпределя при постановяване на съдебния акт за потвърждаване/отмяна на обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията. От тях не следва изводът, че Агенцията по вписванията е страна с право да осуетява или бави самото производство по регистрация, чрез обжалване на съдебното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение