Определение № 311 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. С. И. С. е подал частна касационна жалба вх. № 8650 от 18.03.2015 г. против определение № 3311 от 28.10.2010 г. по ч.т.д. № 1711/2010 г. и против определение № 266 от 24.01.2011 г. по ч.т.д. № 18/2011 г., и двете на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваните съдебни актове и се иска тяхната отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 3311 от 28.10.2010 г. по ч.т.д. № 1711/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд е оставена без уважение въззивна жалба вх. № 22089 от 03.09.2010 г., подадена от С. Г. С. и С. И. С. срещу разпореждане № 35200 от 27.08.2010 г. по гр.д. № 12 896/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед № 7319 от 27.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма]- София, на основание извлечение от сметка. С определение № 266 от 24.01.2011 г. по ч.т.д. № 18/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 17 418 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 12 896/2010 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С. по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на посочената по - горе заповед за незабавно изпълнение. Следователно, предмет на частната касационна жалба са две въззивни определения, с които въззивният съд се е произнесъл по същество по подадени частни жалби по чл. 419, ал.2 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, и по чл. 420, ал.3 ГПК срещу определение, с което отказано спиране на изпълнението. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, заповедното производство е уредено в действащия ГПК като двуинстанционно и въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба. Поради това подадената от С. И. С. частна касационна жалба вх. № 8650 от 18.03.2015 г. е процесуално недопустима и следва бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът