Определение № 4118 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260567/14.07.2023 г., подадена от С. В. П. чрез адв. С. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 215/02.12.2019 г. по гр. д. № 161/2019 г. на Районния съд - Несебър, с което е уважен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т.т. 8 и 10 вр. чл. 38 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от етажната собственост в комплекс „А. 1“ в [населено място], к. к. „Слънчев бряг - запад“,[жк], представлявана от управителя А. А. У., като е признато за установено по отношение на молителя, че същият дължи 1 004.98 лева, представляващи общ размер на дължими вноски за такса обслужване/поддръжка на комплекса, от които 480.82 лева, равняващи се на 254.84 евро - такса за апартамент № 14 за 2018 г., 524.16 лева, равняващи се на 268 евро - такса за апартамент № 61 за 2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.09.2018 г. до изплащане на главницата, както и 96.87 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 12.09.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 448/19.09.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 931/2018 г. на Районния съд - Несебър; молителят е осъден да заплати на ищеца сумата 551 лева, от които 25 лева - държавна такса за заповедното производство, 66 лева - държавна такса за исковото производството, 150 лева - депозит за особен представител и 310 лева - адвокатски хонорар. Молителят твърди, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Излага довод, че са налице писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които са могли да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако са били взети предвид от съда при разглеждането и решаването на делото, а именно две уведомления от С. П. от 21.07.2017 г. и от 24.07.2018 г. до председателя на УС на етажната собственост, че имотите му - апартаменти № 14 и № 61, няма да се ползват през следващите 5 г. Поддържа, че същите представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото до приключване на устните състезания по делото между молителя и назначения му от съда особен представител не е осъществявана каквато и да е връзка по повод предявения иск, поради което посочените доказателства не са могли да бъдат известни нито на особения представител, нито на съда. Молителят твърди също, че са допуснати нарушения на процесуалните правила както в заповедното производство, така и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, въз основа на които съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 47 ГПК. Излага, че в заповедното производство не са събрани доказателства за постоянен адрес, обичайно местопребиваване или място на дейност на длъжника на територията на Република България, а съгласно чл. 411, ал. 2, т.т. 4 и 5 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България (т. 4), съответно - длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България (т. 5). Доколкото искът по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство, следва да се приеме, че производството по установителния иск също е опорочено, така че молителят е бил лишен от възможността да участва лично в делото и да организира защитата си по максимално ефективен за него начин- основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят счита и, че са допуснати нарушения на процесуалните правила относно връчването на исковата молба и книжата по делото и последващото назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, вследствие на което молителят е бил представляван от особен представител, без да са били налице предвидените в закона предпоставки за назначаване на такъв- основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Иска отмяна на влязлото в сила решение, а делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - етажна собственост в комплекс „А. 1“, представлявана от управителя А. У., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че молбата за отмяна е просрочена; оспорва я и като неоснователна. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, налице ли са точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила, тъй като срещу него не е подадена въззивна жалба в определения от закона в двуседмичен срок от връчването му на 06.12.2019 г. на ищеца и на 04.12.2019 г. на ответника. Молбата за отмяна е подадена от ответника С. П., на 14.07.2023 г. Молителят твърди, че за влязлото в сила решение узнал на 27.04.2023 г., когато упълномощеният от него адв. Ч. получил копие на гр. д. № 161/2019 г. на Районния съд - Несебър от канцеларията на съда и го запознал с книжата по него. Това твърдение не е опровергано от други доказателства по делото. Извод за по-ранно узнаване на решението не следва и от представените с отговора на молбата за отмяна писмени доказателства: молба вх. № 15322/10.07.2020 г., подадена от управителя на етажната собственост чрез адв. Г. до ЧСИ с рег. № 803 на КЧСИ, съдържаща искане за образуване на изпълнително дело срещу длъжника; молба вх. № 1629422.07.2020 г. до ЧСИ, съдържаща искане за назначаване на превод на книжата по изпълнителното дело и връчване чрез куриер на адрес на длъжника на територията на Руската федерация; представена с придружително писмо изх. № 3126122.07.2020 г. от ЧСИ до „СИ-ТИ-ЕМ“ ЕООД за превод покана за доброволно изпълнение; превод на руски език; искане изх. № 43950/03.11.2020 г. от ЧСИ до Адвокатската колегия - Бургас да бъде назначен особен представител на длъжника; уведомление изх. № 49591/07.12.2020 г. от ЧСИ до назначения служебен защитник; товарителница № [ЕГН]/08.05.2020 г. на „D. Експрес България“ за изпратена от ЧСИ до С. П. пратка; разпечатка от 05.08.2020 г. от ел. поща с прикачен файл с подател ЧСИ и получател молителят; протокол от 10.02.2021 г. за опис на недвижим имот, съставен от ЧСИ. Едната част от тези документи е неотносима към факта на узнаване, а другата част - товарителницата и разпечатката, не съдържа, противно на твърдението на ответника по молбата, данни за връчване на молителя на уведомление за образуване на изпълнително дело, ведно с изпълнителен лист за присъдени в полза на етажната собственост вземания, от което да се заключи, че молителят е узнал за решението на дата, по-ранна от твърдяната от него в молбата за отмяна. А спрямо последната молбата за отмяна се явява подадена в законоустановения тримесечен срок. С оглед изложеното доводът за ответника за просрочие е неоснователен. Молбата съдържа точно и мотивирано изложение на обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК, на които се основава. Като допустима, молбата за отмяна следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.