Определение № 10399 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2026 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез пълномощник юрк. В. Вълканов, срещу определение № 2569/28.07.2026 г., постановено по адм. дело № 589/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК производството по делото е спряно до произнасяне по образуваното пред Съда на Европейския съюз (СЕС) дело С-676/25. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради това, че с него се презюмира наличието на допустим административноправен спор по чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), без да са изложени мотиви в тази насока и да са обсъдени възраженията, предявени от дружеството пред първата инстанция, за процесуална недопустимост на производството. Преди преценката за относимост към предмета на спора на материалноправните въпроси, залегнали в преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-676/25 на СЕС, стои въпросът за правилното определяне на предмета на спора, и в частност налице ли е годен за обжалване административен акт, постановен от компетентен орган, след като е бил сезиран с надлежно искане, което е от естество да инициира валидно административно производство. Частният жалбоподател поддържа възраженията си, направени и в първоинстанционното производство, че в настоящия случай такива обстоятелства не са налице. Поради това счита преценката на съда за спиране на производството за преждевременна и извършена при липса на мотиви относно процесуалните предпоставки за приложението на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. произнасяне по направените възражения за недопустимост на производството. Не претендира разноски. Ответникът – М. Р. К., не представя отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледаната по същество, е основателна. Обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството пред АС – Плевен е образувано по повод на жалба от М. Р. К. срещу отказ на „Сити Кеш“ ООД за упражняване на правата по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, обективиран в писмо от 30.06.2026 г., изготвено от името на дружеството и подписано от упълномощен юрисконсулт. С обжалвания отговор, назован от жалбоподателката „отказ“, дружеството се произнася по молбата на М. Р. К. от 03.06.2026 г., с която е поискано предоставянето на копия от всички договори за кредит, по които молителката е страна, вкл. общи условия, анекси, допълнителни споразумения и погасителни планове, както и справки за извършваните плащания по всеки от договорите. В отговора си дружеството заявява и подкрепя с конкретни аргументи становището, че така формулираното искане не представлява валидно упражняване на право на достъп до лични данни. Излага съображения, че искането е формулирано по начин, който го квалифицира като искане за предоставяне на доказателства, а не като упражняване на субективно право по защита на личните данни, с оглед на което не е налице валидно упражнено право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, следователно не е възникнало и задължение за предоставяне на исканите документи по реда на законодателството за защита на личните данни. Поради това изрично посочва, че изготвеният от него отговор не формира какъвто и да е отказ за упражняване на права по регламента, а напротив – има изцяло информативен и добросъвестен характер, доколкото, въпреки че липсва валидно сезиране с искане по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, дружеството все пак предоставя на молителката широк обем от информация, попадаща в и ограничена до обхвата на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. При тези обстоятелствата, първоинстанционният съд е следвало на първо място да установи налице ли е валидно възникнало административно производство по чл. 39 от ЗЗЛД, във вр. с чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679, респ. налице ли е произнасяне на органа в това производство, което да формира годен предмет на съдебен контрол. Тази проверка предхожда преценката за относимост към предмета на спора на материалноправните въпроси, формулирани в преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-676/25 на СЕС. Преценката за относимост на образувано пред СЕС дело спрямо изхода на висящ пред национална юрисдикция правен спор предполага наличието на редовно и допустимо съдебно производство. Въпросите, отправени с преюдициалното запитване по дело С-676/25, касаят материалноправния обхват на правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и имат отношение към правилното решаване на споровете, при които е налице отказ за предоставяне на копие от лични данни, в частта относно исканото пълно копие от съответния документ, за който се твърди, че съставлява носител на лични данни. В настоящия случай обаче се констатират обстоятелства, които не позволяват да се направи еднозначен извод за извършено валидно упражняване на правото на достъп по чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 и оттам за възникнал административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл. 39 от ЗЗЛД. Докато този процесуален въпрос не бъде разрешен, неправилно е да се приеме, че материалноправните въпроси, поставени пред СЕС по дело С-676/25, са обуславящи за изхода на спора в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното определение подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същия съдебен състав на АС – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на допуснатото нарушение. Съдът следва да извърши цялостна преценка за допустимост на подадената от М. Р. К. жалба, като съобрази както изложеното в мотивите на настоящото определение, така и вече постановената от Върховния административен съд и административните съдилища практика, според която искания, насочени към предоставянето на цели договори и други документи по кредитното правоотношение между физическо лице и финансова институция/кредитор, позиционирани изцяло в контекста на това правоотношение, не представляват самостоятелно упражняване на правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и не пораждат производство по чл. 39 от ЗЗЛД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение