Определение № 1789 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. М., чрез процесуалния й представител адвокат Б. А. Е., срещу определение рег. № 132/07.02.2025 година, постановено от Ловешкия окръжен съд по в. ч. гр. дело № 50/2025 година в закрито заседание на 05.02.2025 година, в частта му, в която е обезсилено определение № 1172/29.11.2024 по гр. д. № 1987/2024 и заповед за незабавна защита №27/29.11.2024 г. по гр. д. №1987/2024 по описа на РС - Ловеч. Жалбоподателката обосновава правото си на жалба с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК като счита, че производството по издаване на заповед за незабавна защита е самостоятелно производство с особени правила. Изразява становище, че обжалваното въззивно определение е недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното определение. Постъпил е отговор от насрещната страна Ж. В. М., чрез адв. Д. П., с който подадената частна касационна жалба се оспорва. На първо място, считат жалбата за недопустима като депозирана срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол. В условията на евентуалност твърдят, че частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав констатира следното: В производството по в. ч. гр. дело № 50/2025 година по описа на Окръжен съд – Ловеч е разгледана частната жалба на Ж. В. М. против определение на районния съд, постановено в хода на производство, образувано по реда на ЗЗДН. С определението е постановено издаване на заповед за незабавна защита в полза на жалбоподателката К. Т. М.. Ловешкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по спора, е постановил обжалваното в настоящото производство определение като е обезсилил постановеното от районния съд определение за издаване на заповед за незабавна защита, както и самата заповед. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима като насочена против неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, а съображенията за това са следните: Уредбата кои определения подлежат на обжалване, редът за обжалването им и правилата на функционалната подсъдност се съдържа в Глава XXI на ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. А в кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Съгласно чл. 274, ал. 2 от ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо. Когато определението е първоинстанционно, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. В чл. 274, ал. 3 от ГПК е уредбата на касационното обжалване на определенията. Въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Подлежащите на касационно обжалване по този ред определения на въззивните съдилища са тези, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, т.е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. Тези други производства са изброени в ТР № 5 от 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на очертаване на присъщите им характеристики като обособени самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство; постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици; имат самостоятелен живот, като се проявяват като тяхна възможна част или се развиват съвсем самостоятелно, каквото е производството по издаване на охранителен акт; произнасянето по тях няма привременен характер и с тях се решава въпросът за основателността на искането; в тях и да не се разрешава спор за материално право, се дава или отказва търсената в съответното производство защита; на отчитане в тези производства подлежи значимостта на ефекта на приключващия ги акт и доколко невъзможността за обжалване би осуетила следващите стъпки за защита на съответното право, както и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство. Предмет на обжалване с разглежданата частна жалба е въззивно определение, постановено по реда на инстанционния контрол на акт на първоинстанционния съд, издаден в производство по ЗЗДН. Последното е двуинстанционно като решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, респ. – на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по дела, чиито решения не подлежат на касационен контрол. Отделно от това, производството по издаване на заповед за незабавна защита не се явява самостоятелно, а е такова с временен характер, без да се дава разрешение по съществото на други производства. С оглед очертаните по-горе признаци на подлежащите на обжалване определения, извън съображенията с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, несъмнено определението, което се обжалва в настоящото производство, няма тези характеристики, които да обосноват правото на жалба пред касационната инстанция. С оглед изложените съображения настоящата касационна инстанция приема, че депозираната от К. Т. М. частна касационна жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане като образуваното по нея производство се прекрати. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,