Определение № 573 от 02.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2390/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. М. Н., [населено място] срещу определение № 804/21.03.15г., постановено по ч.гр.д.№ 1221/14г., с което Софийският апелативен съд е върнал частната й жалба против определение № 957/28.04.13г. по ч.гр.д.№ 1221/14г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобщението за оставяне на частната жалба против определение № 957/23.04.14г. без движение с указания за заплащане на държавна такса е връчено лично на З. Н. на 19.02.15г. и в определения срок нередовностите на частната жалба не са отстранени. Определението е правилно. Разписката за връчване на съобщението е оформена съобразно процесуалните правила – в призовката е възпроизведено съдържанието на разпореждането на съда, съобщението е изпратено на адрес в [населено място], [улица] (посочен и в частната жалба по настоящото производство) и е връчено лично на страната З. Н.. Частният жалбоподател не излага конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, а единствено твърди, че липсвало уведомяване за указанията на съда. По тези съображения обжалваното определение на САС следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд