Определение № 5933 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4850/2025 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба вх. № 33551 от 10.12.2025 г. от М. Т. Т., подадена чрез адв. Е. Г., в която се иска Софийският апелативен съд да се произнесе незабавно по частната жалба на М. Т. Т. вх. № 144390/01.12.2025 г., с оглед предполагаемата дата на приключване на публичната продан – 10.12.2025 г. Постъпило е становище по чл. 255, ал. 2 ГПК от докладчика на състава, я което се поддържа, че молбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Настоящия състав намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по делото в. ч. гр. д. № 3340/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, по което се иска извършването на описаното действие е образувано на 08.12.2025 г. по повод изпратената от СГС частната жалба вх. № 144390/01.12.2025 г. от М. Т. Т. против определение № 23852 от 26.11.2025 г. по ч. гр. д. № 13303/2025 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлена молба по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 135 ГПК. Съгласно чл. 257, ал. 2 ГПК единствената възможност за горестоящия съд е даването на подходящ срок за извършването на процесуалното действие, което е забавено /не е извършено/. Настоящият състав не намира да е налице необосновано забавяне от Софийския апелативен съд за произнасяне по подадената частна жалба, с която се изчерпва предметът на делото. Както е посочено в становището по чл. 255, ал. 2 ГПК в производството по обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК съдът няма задължение да се произнесе по частната жалба в деня на постъпването й, каквото задължение е установено в чл. 395, ал. 2 ГПК относно молбата за допускане на обезпечението, поради което молбата по чл. 255 ГПК следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение