Определение № 7 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2021 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 282, ал. 5 ГПК. Съдът е сезиран с молба вх. № 69901/21.12.2021 г. на Р. С. В. и П. С. Н., чрез адвокат И. К., за освобождаване и връщане на внесеното по сметка на ВКС обезпечение в размер на 2 625 лв., послужило за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 99 от 7.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. Насрещните страни С. Г. З. и В. Г. З. считат молбата за неоснователна. С определение № 60154 от 14.10.2021 г., постановено по настоящото дело, ВКС, ІІ г. о. е спрял изпълнението на решение № 99 от 7.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. в частта на присъдените с него разноски в размер на 2 625 лв. За допускане на спирането Р. С. В. и П. С. Н. са внесли обезпечение по специалната сметка на ВКС в размер на 2 625 лв. С решение № 60147 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 2506/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 99 от 7.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. При така установените факти по делото настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че молбата за връщане на сумата, внесена като обезпечение по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 282, ал. 1 ГПК, е неоснователна. Съображенията му за това са следните: По отношение спирането на изпълнението като мярка за обезпечение в производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение чл. 309, ал. 1, изр. второ ГПК препраща към разпоредбите на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. Ето защо освобождаването на обезпечението, внесено за целите на производството по отмяна, е обусловено от наличието на предпоставките, визирани в чл. 282, ал. 4 и 5 ГПК, т. е. не според резултата от производството по отмяната, а с оглед окончателния резултат от исковото производство. Този извод следва както от тълкуването на визираните разпоредби, така и от приетото в т. 3 на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което изискуемостта на вземането за връщане на внесените като гаранция суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес. В конкретния случай не е налице нито една от посочените предпоставки, тъй като производството по предявения иск продължава да бъде висящо, предвид връщане на делото за ново разглеждане на спора от ВКС. Това обосновава неоснователност на молбата за връщане на внесената като обезпечение сума, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение