Определение № 50367 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4609/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение15.11.2022 г.докладчик Папазова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 50145 от 19.10.2022г. по гр.д.№ 4609 по описа за 2021г. на Върховен касационен съд, в частта му за разноските както следва: ОСЪЖДА „Шенген – Р. „ЕООД, Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.“Св.Т.“ № 17, вх.1, ет.3 да заплати на М. Валентинова С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен сумата от 600лв./шестстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. ОСЪЖДА М. Валентинова С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен да заплати на „Шенген – Р. „ЕООД, Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.“Св.Т.“ № 17, вх.1, ет.3 сумата от 1 142лв. /хиляда сто четиридесет и два лева/, направени разноски за цялото производство, съобразно изхода от спора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпили са две молби с вх.№ 508651 от 26.10.2022г., подадена от М. Валентинова С. и с вх.№ 508646 от 26.10.2022г., подадена от „Шенген – Р.“ЕООД, с искане за допълване на постановения по делото акт: решение № 50145 от 19.10.2022г., в частта му за разноските. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С решение № 50145 от 19.10.2022г. е частично отменен обжалвания въззивен акт като е отхвърлен предявеният от М. Валентинова С., иск против „Шенген – Р. „ЕООД, ЕИК[ЕИК] за сумата от 954.09лв., обезщетение за причинени вреди, претърпени вследствие настъпила на 20.05.2018г. трудова злополука, а в останалата част, с която й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500лв.и е отхвърлен иска до претендирания размер от 14 000лв. въззивният акт е потвърден. При постановяване на окончатления си акт, съдът не се е произнесъл по своевременното направено от всяка една от страните искане за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. По молба с вх.№ 508651 от 26.10.2022г.: Със същата ответницата по касация е направила искане за присъждане на направените от нея пред касационната инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Тя е установила с представен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2022г./стр.25 от делото/, че реално е заплатила /в брой/ сумата от 700лв.за адвокатско възнаграждение „за представителстно и защита пред ВКС“. С оглед изхода на спора /касационната жалба е уважена за сумата от 954лв., при материален интерес от 10 500лв./, от тях следва да й бъдат присъдени 600лв. По молба с вх.№ 508646 от 26.10.2022г.: Със същата касаторът е потвърдил заявената си с касационната жалба претенция за присъждане на всички направени по делото разноски съобразно изхода от спора. Общият размер на направените от него разноски е в размер на 3 570лв./стр.42 от делото/. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК той има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Предявенияг иск за 14 000лв. е уважен до резмер на 9 546лв., т.е. отхвърлвената част от иска е 32%. Изчислени съобразно тях дълживото възнаграждение възлиза на 1 142лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение