Решение № 17 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2008 г.

Решение № 17 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ж" А. срещу въззивно решение № 33 от 25.04.2008 г. по т. д. № 1834/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 02.05.2007 г. по гр.д. № 1847/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени искове срещу "У" А. за заплащане на обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот, представляващ 4/5 ид.части от масивна жилищна сграда в София, ул. "Т" № 6 за периода 1.01.2000 г. до 30.06.2000 г., претендирано в размер на 80 000 лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД за забава в плащането му, предявен в размер на 10 000 лв. В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация "У" А. и третото лице-помагач Т. К. Д. възразяват срещу основателността на касационната жалба и молят за оставянето й безу важение. Третите лица Я. Т. Д. и В. Й. С. не са изразили становище по касационната жалба. С определение № 60 от 04.11.2008 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същественият материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този за конститутивното действие на регистърното решение по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства. Настоящият състав на ВКС, ТК, II-ро отделение като взе предвид изложените доводи във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността наобжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е прието за установено, че на 26.10.1993 г. между "Е" ООД, упълномощилите го четирима от съдружниците в качеството им на съсобственици на 4/5 ид.части от процесния недвижим имот от една страна и от друга праводателят на "У" А. е сключен наемен договор, по силата на който на Банката са предоставени за ползване избените помещения на сградата и партерния етаж с мецанина за срок от 10 години при месечна наемна цена в размер на 160 000 нед.лв., платими по банковата сметка на дружеството. На проведено на 01.06.1993 г. Общо събрание на "Е" ООД са приети решения за приемане на нови съдружници и за увеличаване на капитала му чрез апортиране на притежаваните в съсобственост от съдружниците му общо 4/5 идеални части от процесния недвижим имот, които обстоятелства са вписани по партидата на дружеството с регистърно решение от 21.03.2004 г. по ф.д. № 7791/1992 г. на Софийски градски съд. С писмо № 4* от 22.09.1997 г. "Е" ООД отправил до Банката писмено предизвестие за прекратяване на наемния договор поради неплащане на наемната цена. С решение от 16.08.1999 г. е вписано преобразуването на "Е" ООД в "Ж" А. и поемането на активите и пасивите му при условията на универсално правоприемство. Спорът за заплащане на претендираното обезщетение за ползването на описания в исковата молба недвижим имот се концентрирал върху въпроса за активната материалноправна легитимация, обоснована от ищеца с вписаната непарична вноска, представляваща според решението на ОС на "Е" ООД апортираните от съдружниците му 4/5 ид.части от процесната сграда. Съдът във въззивната инстанция изследвал по възражение на ответната банка въпроса за валидността на апорта, и като се позовал на липсата на дружествен договор, отразяващ внасянето на процесния имот чрез посочване на имената на вносителите му, паричната му оценка, както и на констатацията, чене е представено нотариално заверено извлечение от такъв от Службата по вписванията приел, че транслативния ефект на апорта не е настъпил, тъй като не са осъществени предпоставките на чл. 72 и 73 ТЗ. Въз основа на това е направен извод, че настоящият касатор и ищец по делото не е установил в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) правото си на собственост върху процесната сграда и следователно не е е материалноправно легитимиран както по иска по чл. 59 ЗЗД, така и по този с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Въззивното решение е неправилно. Настоящият състав след преценка на събраните по делото доказателства приема, че представеното с исковата молба регистърно решение от 21.03.1994 г. по ф.д. № 7791/1992 г. на Ф. О. на СГС, с което е вписано увеличаване на капитала на "Е" ООД със стойността на непаричната вноска на съдружниците му легитимират правоприемника му "Ж" А., ищец по делото и настоящ касатор като титуляр на правото на собственост върху 4/5 ид.части от процесната сграда. Положителното регистърно решение не се ползва със сила на присъдено нещо, но осъщественото въз основа на него вписване на обстоятелства в търговския регистър може да бъде заличено по реда на чл. 498 ГПК (отм.) ако по исков ред се установи, че вписването е недопустимо, нищожно или се установи несъществуване на вписаните обстоятелства. Тази правна последица настъпва само при успешно проведен самостоятелен установителен иск по чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като съдебен акт, с което е завършило охранителното производство или несъществуване на вписаното обстоятелство В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. От това следва, че до заличаването му по посочения процесуален ред, регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички, вкл. и спрямо съда, което налага извода, че валидността на вписания апорт не може да бъде подложена на инцидентна проверка в друг исков процес, както в случая незаконосъобразно е сторил въззивния съд. Изложеното позволява да се приеме, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл по направеното от ответната банка възражение в тази насока и като го е приел за основателно, е направил незаконосъобразния извод, че ищецът не е носител на правото на собственост върху процесния имот, респ. не е материалноправно легитимиран по предявения иск. Това нарушение е довело до неизлагане на фактически и правни изводи относно наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявения от касатора иск, т. е липсва произнасяне по съществото на спора, което налага обжалваното решение да се отмени, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия