Определение № 1999 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5409/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18776/27. 07. 2023 г., подадена от „Ви паркет“ ООД, чрез управителя Р. Ж. Б., против определение № 2224 от 08. 06. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 650/2023 г. на ОС – Варна, ГО, V с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството вх. № 13460/31. 05. 2023 г. за тълкуване, на основание чл. 251 ГПК, на разпореждане № 2442 от 19. 05. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 650/2023 г. на ОС – Варна, с което е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 10333/26. 04. 2023 г. срещу определение № 1475 от 18. 04. 2023 г. по в. гр. д. № 650/2023 г. на ВОС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са подадени отговори на частната жалба от ищцата В. Б. А., чрез адв. С. П., с който се изразява становище за основателност на същата, и от ответника „Инвестиционна компания“ АД, чрез адв. К. Д., с който се поддържа недопустимост, евентуално – неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Според практиката на ВКС, формирана по прилагането на чл. 251 ГПК, на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на влязлото в сила решение и то само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост и тази неяснота препятства възможността да бъде изведена действителната воля на съда и да бъдат приложени правните последици на акта, а ако същият се ползва с изпълнителна сила – да бъде изпълнен (решение № 14 от 15. 01. 2014 г. по гр. д. № 3571/2013 г., 1 г.о., решение № 294 от 2. 12. 2014 г. по гр. д. № 179/2014 г., 4 г.о., определение № 80 от 16. 05. 2017 г. по гр. д. № 2862/2016 г., 2 г.о., решение № 8 от 22. 01. 2015 г. по гр. д. № 3921/2014 г., 2 г.о., решение № 215 от 12. 06. 2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г., 4 г.о. и др.). От значение при преценка основателността на молбата за тълкуване е дали обективираната в акта воля на съда е ясна и разбираема. В случая, волята на съда, отразена в мотивите към разпореждане № 2442/19. 05. 2023 г. по в. гр. д. № 650/2023 г. на ОС – Варна, както и в самото разпореждане (диспозитива) е ясна и разбираема. В мотивите към разпореждането е прието, че частна жалба вх. № 1033/26. 04. 2023 г. на „Ви паркет“ ООД е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и подлежи на връщане. Така формираната воля е отразена ясно и разбираемо в диспозитива на разпореждането – постановено е връщане на частна жалба вх. № 1033/26. 04. 2023 г., подадена от „Ви паркет“ ЕООД срещу определение № 1475 от 18. 04. 2023 г. Като е достигнал до извод за неоснователност на молбата по чл. 251 ГПК, за тълкуване на разпореждането за връщане на частната жалба, подадена срещу определението по чл. 122 ГПК, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,