Определение № 360 от 27.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 574/2026 г.

и в присъствието на прокурора ...................................................................... разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 574 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на подсъдимите Ж. К. и Ц. С., подадена чрез техния защитник адв. Д., срещу разпореждания №№ 111 и 112 от 29.04.2026 г., с които са върнати касационните жалби на двамата подсъдими срещу решение № 42 от 20.02.2026 г. по ВНОХД № 1136/2025 г.- на Софийския апелативен съд. Твърди се, че оспорените съдебни разпореждания са неправилни, доколкото касационните жалби и допълненията към тях съответстват в пълен обем на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК към тяхното съдържание. Твърди се, че достатъчно ясно са фиксирани, както поддържаните с тях касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, така и подкрепящите ги съображения. Липса на мотиви поради отсъствие на отговор на направени във въззивните жалби възражения, липса на самостоятелен доказателствен анализ и излагане на съображения защо едни от доказателствата се кредитират с доверие, а други – не. Според защитника оспорените разпореждания са изява на прекален формализъм и по същество документираната в тях съдебна преценка дублира дължимата и очакваната от страните в рамките на желания от тях касационен контрол. Направено е искане за отмяна на оспорените разпореждания и за връщане на делото на въззивния съд с указания за администрирането му и последващото му изпращане на ВКС по компетентност. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и относимите към предмета на настоящото производство данни по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 42 от 20.02.2026 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1136/2025 г. е изменена присъда № 82 от 13.06.2025 г. по НОХД № 2418/2024 г. на Софийския градски съд, като всеки от подсъдимите К. и С. е оправдан по обвинението за това вмененото му престъпление по чл. 354а НК да е извършено в условията на чл. 26, ал. 1 НК и е намалено наложеното на всеки от двамата, както и на подс. И. Б. наказание с прилагане на чл. 55 НК. Намален е и срокът на общо определеното на подс. К. наказание, свързано с лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е потвърдена. В срока по чл. 350, ал. 2 НПК всеки от подсъдимите К. и С. е депозирал касационна жалба чрез защитника си адв. Д.. С разпореждане № 80 от 26.03.2026 г. съдията-докладчик по въззивното дело е приел, че жалбите са нередовни, като съдържанието им не съответства на установените от закона изисквания. Затова е указал на всеки от подсъдимите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочат касационните основания, на които се позовават, в какво се състоят те и данните в тяхна подкрепа. Пояснено е, че ако в този срок нередностите не бъдат отстранени, жалбите ще бъдат върнати. Последвало е депозиране на допълнения към двете жалби при схазване на указаният от съдията срок. С разпореждания № 111 и № 112 – и двете от 29.04.2026 г. съдията-докладчик по въззивното дело е приел, че допълненията към жалбите не изпълняват изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, като изложените в тях съображения, подобно на съображенията по основните жалби се отнасят до обосноваността на въззивния съдебен акт, а поддържаната явна несправедливост на наказанията не е съпътствана с излагане на конкретни аргументи в нейна подкрепа. С тази обосновка е постановил връщане на всяка от касационните жалби на К. и С.. Тези констатации са несподелими. Неоспорим е фактът, че съдържанието на жалбите и на допълненията към тях е плод на твърди семпли усилия по мотивирането им, несъответстващи на очакваната и дължима от адвоката безкомпромисна прецизност при оказването на квалифицирана помощ, както на подсъдимия, така и на ВКС за обезпечаване приключването на делото с правилен и справедлив съдебен акт. Във всяка от двете жалби обаче ясно е посочено в каква насока е несъгласието на жалбоподателя, какви са допуснатите според него нарушения на правата и интересите на съответния подсъдим, респ. и какви са произтичащите от тях искания, които той адресира към върховната съдебна инстанция. Във всяка от жалбите ясно е формулирана претенция за явна несправедливост на наказанието. По отношение на К. тази претенция е обвързана с настояване, че определеното на този подсъдим наказание не съответства на съществуващият баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За защитника очевидно е неангажиращ фактът, че К. е осъден за две престъпления, за всяко от които е получил самостоятелна санкция, индивидуализирана на собствени основания. Все така неангажиращ е останал и фактът на предоставената му от съдията възможност именно за доразвиване и конкретизиране на тезата си, като в допълнението към жалбата единствено е възпроизведен текстът от основната жалба, посветен на проблема с наказанието, като за пореден път двукратно е споделено настояването, че наказанието е явно несправедливо. Принципно правдива и напълно заслужена е имплицитно съдържащата се в оспореното разпореждане преценка, че изискванията към изготвената от адвокат касационна жалба трябва да са завишени именно заради професионалната негова подготвеност и предполагаема опитност спрямо възможностите на нямащият същата квалификация гражданин. Неблагополучията при реализацията на това очакване обаче не биха могли да дадат повод за лишаване на подсъдимия от реална възможност да упражни правото си на касационно обжалване и да защити пред върховната инстанция правата и законните свои интереси, избирайки да го стори чрез защитника си. По отношение на подс. С. възражението за явна несправедливост на наказанието е обвързано в съответната касационна жалба с аргументи, че този подсъдим е признал участието си в престъплението, няма предходни осъждания и е с ниска лична обществена опасност. Именно с оглед на тези аргументи е споделено мнение, че целите на наказанието биха били постигнати с „по-лека присъда“. Що се касае до възражението за съществени процесуални нарушения, направено с жалбата, подадена от името на подс. К., в допълнението към нея са изложени съображения, че въззивният съд не е направил необходимия анализ на доказателствата по отношение обвинението срещу този подсъдим, че неговото участие в престъплението (макар и неконкретизирано кое от двете, вменени на това лице престъпления, се има предвид) не е анализирано в достатъчна степен и не е даден отговор на съществени възражения на защитата, свързани с липсата на субективна съставомерност на неговото поведение. Поддържа се липса на съдебни мотиви, съдържащи анализ на причините за признаването на К. за виновен по повдигнатото му обвинение, като същият е признат за виновен на базата на предположения. Липсва всякакъв опит за конкретизиране на възраженията чрез назоваване на доказателствата, които не са анализирани или са некачествено анализирани, аспектите на участието на К. в инкриминираните събития и конкретизиране на онези от възраженията на защитата, оставени без въззивен отговор. Въпреки това може да се приеме, че съдържанието на коментираната жалба покрива, макар и гранично минималните изисквания за съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК. Очевидни са трудностите при точното идентифициране и формулиране на другото, поддържано с жалбата от името на подс. С. касационно основание, доколкото с нея не е направено искане за проверка с оглед на материална или процесуална законосъобразност на въззивното решение, а практически е вложено нетипично за касационно обжалване очакване за служебна такава преценка от страна на върховната инстанция и евентуално съпътстващо тази преценка връщане на делото за повторното негово разглеждане „от съответната инстанция“. От допълнението към жалбата обаче става ясно, че претенцията е за неправилно прието от съда извършване на вмененото на С. престъпление в условията на съучастие поради недостатъчно качествен анализ на доказателствата, погрешна тяхна интерпретация и формулиране на неверни фактически изводи за усложнена престъпна дейност, в резултат на което се е стигнало до налагане на необосновано тежко наказание на този подсъдим. Качествена особеност и на тази жалба е отсъствието на всякакъв опит за конкретно посочване на некачествено анализираните и погрешно интерпретираните доказателства. Въпреки това нейното съдържание, със същата уговорка, следва да се приеме като изпълващо минималните изисквания за съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК. При това положение и доколкото касационните жалби от името на подсъдимите К. и С. и допълненията към тях назовават претендираната с тях неправилност на въззивното решение, те следва да бъдат приети за валидни основания за задвижване на производството по касационен контрол. Водим от това, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение