Определение № 12807 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и на Националното тол управление към АПИ срещу Определение №1354 от 19.07.2023 г. на Административен съд (АС) – Благоевград по КАНД №241/2023 г., с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС). Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат подробни доводи, в които сочат, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не са налице основанията за спиране. Считат разпоредбата на чл. 228 АПК, както и тази на 144 АПК, за неприложими в касационното производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Допълват, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, е отправил преюдициалното запитване до СЕС. Считат, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред АС - Благоевград, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Искат отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Христофорос Стефанидис“ ООД не изразява становище по частните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частните жалби, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба на Националното тол управление към АПИ е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – участник в касационното производство пред АС – Благоевград. Частната жалба на АПИ е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. АПИ има право на оспорване, предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК. Макар и да не е участвала в производството делото, определението е неблагоприятно за нея, тъй като именно АПИ е издател на електронния фиш, законосъобразността на който е била предмет на съдебен контрол. Жалбите са подадени срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е посочил, че от Административен съд – Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с Определение №113 от31.01.20223 г. по КАНД № 997/2022 г., въз основа на което е образувано дело № С-61/2023 г. Счел е, че е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като решението по това дело е свързано с предмета на правния спор по висящото пред него КАНД и е от съществено значение за правилното му решаване. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че е налице основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд – Благоевград следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Петрич относно законосъобразността на Електронен фиш №8504792135 на АПИ. С него за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) осъществено чрез незаплатена изцяло дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. на „Христофорос Стефанидис“ ООД. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Благоевград е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение