Определение № 3418 от 08.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3996/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. А., обективирана в заявления с вх. № 7116 от 13.07.2023 г., вх. № 503280 от 13.07.2023 г., вх. № 7491 от 27.07.2023 г., вх. № 503451 от 28.07.2023 г. и вх. № 503638 от 15.08.2023 г., против разпореждане № 524/06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 230/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново (ОС - Велико Търново). С последното съдията - докладчик от окръжния съд е върнал, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, частна жалба с вх. № 502804/05.06.2023 г., респ. с вх. № 502849/07.06.2023 г., двете по регистъра на ВКС, подадени от В. А., срещу разпореждане № 406 от 02.06.2023г., постановено по горното дело, с което е върната частна касационна жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение като се запозна с данните по делото намира следното. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат съдията от окръжния съд е приел, че на жалбоподателката А. са дадени указания да поправи частната жалба, като посочи изрично дали обжалва разпореждане № 406 от 02.06.2023 г., в какво се състои искането и отправено до ВКС, както и да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. Посочил е, че жалбоподателката изрично е предупредена за последиците от неизпълнение на указанията на съда. За тези указания жалбоподателката е уведомена на 21.06.2023 г. с връчване на съобщение по реда на чл. 45 ГПК - лично и с приложен към него препис от разпореждането от 20.06.2023 г. Констатирано е, че в дадения и срок, който съобразно чл. 60, ал. 4 ГПК изтича на 28.06.2023 г., жалбоподателката е депозирала пред ОС - Велико Търново и ВКС допълнителни молби, но с изложеното в тях същата не е изпълнила указанията на съда и не е отстранила нередовностите на частната си жалба. Страната е изложила неотносими към дадените й указания обстоятелства, без да посочи конкретно, точно и ясно в какво се състои искането и, отправено до ВКС и не е представила доказателства за внесена по сметка на същия съд държавна такса в размер на 15 лева. В разпореждането е прието, че тези нередовности не са отстранени и към момента на произнасянето, което обосновава връщане на частна жалба с вх. № 502804/05.06.2023 г., респ. с вх. № 502849/07.06.2023 г., двете по регистъра на ВКС, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. С нормите на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК са установени критериите, на които следва да отговаря частната жалба, за да удовлетворява изискванията на процесуалния закон за нейната редовност. Сред тях са жалбата да съдържа: означение на обжалвания акт (чл. 260, т. 2 ГПК), указание в какво се състои порочността на акта (чл. 260, т. 3 ГПК), в какво се състои искането (чл. 260, т. 4), да бъде представен документ за внесена държавна такса (чл. 261, т. 4 ГПК). Изпълнявайки горните разпоредби администриращият съд е констатирал недостатъци в сезирането и е дал указания до страната да ги отстрани в срок. Тя е била изрично предупредена за последиците от процесуалното си бездействие. Съобщение за това и е било редовно връчено лично на 21.06.2023 г., като изправяне на нередовността на частната жалба не е последвало в определения срок. С молби вх. № № 6416/23.06.2023 г. по регистъра на ОС - Велико Търново и вх. № 503059/23.06.2023 г. по регистъра на ВКС, В. А. не е изправила недостатъците на жалбата, като по същество отново е преповторила оплакванията си, които са неотносими към дадените от съда указания. При тези факти са били налице предпоставките на процесуалния закон за връщане на частната жалба. Като е сторил точно това съдията от окръжния съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден. На основание чл. 77 ГПК В. Н. А. следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за настоящото производство държавна такса от 15 лв., която не е внесена своевременно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,