Определение № 13539 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на “Корпорация Топливо” АД срещу Определение №19638 от 11.10.2024 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. дело №9645/2024 г. Определението сe обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на “Корпорация Топливо” АД срещу Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. в частта, с която се оспорва неговата законосъобразност и е прекратено производството по делото в тази част. Частният жалбоподател – “Корпорация Топливо” АД, счита определението за неправилно. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е издал акта си, без надлежно да уведоми дружеството за неговото съдържание и възможността, че същият подлежи на съдебен контрол. Твърди, че в хода на съдебното производство не е доказано надлежно извършено от административния орган уведомяване. Счита, че неправилно съдът е приел, в кой момент е получен обжалваният административен акт, както и от кой момент започва броенето на срока за обжалване. Посочва, че административният акт за прекратяване на договора, не е между изчерпателно изброените в закона дейности, които се извършват чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ИСУН). За да бъде препятствана възможността да настъпят сериозни и непоправими правни последици, законодателят, в чл. 21, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), е предвидил само дейностите по изпълнение, управление, наблюдение, оценка и контрол на програмите по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕФСУ и проектите да се извършва чрез ИСУН. Съгласно чл. 22, ал. 4 ЗУСЕФСУ съобщаването на останалите индивидуални административни актове, издадени в тези производства, в които не се използва връчване чрез ИСУН, следва да се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обосновава, че дружеството не е знаело за съществуването на обжалвания акт, което се доказва и от представената по делото разпечатка от ИСУН, от която е видно, че “Корпорация Топливо” АД, не го е отворила, респективно той не й е бил известен към датата на подаване на жалбата и допълва, че липсват доказателства за връчването на акта по предвидения в АПК ред. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на съда в прекратената част и за произнасяне по същество Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът е посочил, че делото е образувано по жалба на “Корпорация Топливо” АД срещу Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което е прекратен административен договор от 28.12.2017 г., сключен с бенефициера “Корпорация Топливо” АД. Дружеството е поискало съдът да обяви за нищожен индивидуалния административен акт или да го отмени като незаконосъобразен. Изложил е, че от страна на административния орган е изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК на 22.05.2023 г. и датата на първото отваряне е 01.06.2023 г., предвид което дружеството е било наясно, че кореспонденцията се води чрез ИСУН. Обжалваното Решение № РД-02-16-203 от 01.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК е било съобщено на дружеството на 13.03.2024 г. в 13.16 часа, чрез изпратено съобщение по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (загл. изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г.), като от следващия ден – 14.03.2024 г. е започнал да тече 14-дневният срок за оспорването му по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което се потвърждава и от приложеното към административната преписка извлечение от ИСУН. Този срок е изтекъл на 27.03.2024 г. (сряда - присъствен ден), а жалбата, депозирана директно в съда, е подадена на 24.09.2024 г. Предвид посоченото АССГ е достигнал до извод, че жалбата, в частта с която се оспорва административният акт, досежно неговата законосъобразност, е просрочена. На основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част, като в останалата част на жалбата, в която са изложени доводи с искане за обявяване на нищожност на индивидуалния административен акт, съдът е посочил, че ще се произнесе след връщане на делото. Определението, в обжалваната му част, е правилно. В съответствие с чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди доп., бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Ето защо с факта на изпращане на решението страната е имала достъп до индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че решението от 01.03.2024 г., с което административният договор е прекратен, е изпратено на бенефициера чрез ИСУН на 13.03.2024 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 27.03.2024 г. (сряда - присъствен ден). Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че жалбата на “Корпорация Топливо” АД е подадена на 24.09.2024 г., след изтичане на законоустановения срок за оспорване. В чл. 3.6.1 от сключения между УО на ОПИК и “Корпорация Топливо” АД административен договор №BG16RFOP002-3.002 изрично е регламентирано, че кореспонденцията свързана с договора трябва да бъде изпращана посредством ИСУН, с което е изпълнена посочената в чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ предпоставка производството да се провежда посредством ИСУН. Разпоредбата на визира всички административни актове, какъвто безспорно е и решението за прекратяване на административния договор. С оглед изложеното неоснователни са посочените в жалбата възражения, че предвид характера на оспорения акт връчването му е следвало да стане по реда на АПК. Определението, в обжалваната в настоящето производство част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от ответника по частната жалба разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,