Определение № 4563 от 02.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на А. Г. Ч., чрез адв. Кашъмов, против определение №1735/ 16.01.2025 г. по адм. д. № 12948/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град. Твърди, че съдът неправилно се позовава на чл. 229, ал. 4 от ГПК, тъй като наличието на висящо тълкувателно дело е извън обхвата на конкретен правен спор. Спирането на съдебното производство нарушава чл. 6, пар.1 от Европейската конвенция за правата на човека и накърнява независимостта на съда. Една от страните по настоящото дело е инициирала т.д.№6/2024 г. и така влияе върху развитието на съдебния процес. Ответната страна заместник-главен прокурор на Прокуратура на Република България, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е отказ на заместник-главен прокурор да предостави информация, а именно- препис от постановление за прекратяване на наказателно производство и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, с мотиви, че достъпът до информация, свързана с разследване на престъпления в хода на наказателно производство, се осъществява по ред и начин, предвидени в НПК, като актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършени процесуални действия по разследването по конкретен случай не попадат в приложното поле на ЗДОИ. С определение №1735/ 16.01.2025 г. по адм. д.№ 12948/ 2024 г. на АССГ съдебното производство е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по т. д.№ 6/2024 г., образувано пред Върховния административен съд. Съдът приема, че въпросите, които са поставени са от съществено значение за правилното решаване на спора, който е формиран с отказ да бъде предоставен препис от постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №1/2024 г. по описа на ВП по повод сигнал от 19.02.2024 г. по описа на ВКС и препис от постановление за отказ за образуване на досъдебно производство относно участие на Б. Б. С. в схема, позната като скандала "Осемте джуджета". Определението е правилно. Неприложимо е Тълкувателно решение №8/ 7.05.2014 г. по т.д.№ №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първа инстанция. Посочената разпоредба чл. 292 от ГПК не се прилага субсидиарно за административното правораздаване. Нито в ЗСВ, нито в АПК е предвидена възможност състав на касационната инстанция да може да сезира ОС на колегиите на Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по противоречива съдебна практика на административни съдилища. Преюдициално е това дело, по което разглежданият правен въпрос е от обуславящо спора значение. В АПК няма правно основание за спиране на съдебното производство, поради което е приложим чл. 229 от ГПК с предвидените хипотези. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК задължава всички съдилища, които разглеждат дело да го спрат, ако в същия съд, или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Производството по чл.128 от ЗСВ приключва с решение, като даденото разрешение има задължителен характер за съдилищата и се прилага във всички случаи, в които съдилищата прилагат тълкуваната правна норма. Когато с тълкувателното решение се дава отговор на правен въпрос, от който зависи правилното решаване на висящото дело, обусловеното дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Законодателят не посочва какво трябва да е обуславящото дело - по индивидуален правен спор, за съответствие на правната норма с Конституцията на Република България пред Конституционния съд или както е в случая -тълкувателно дело при противоречиво прилагане на закона. Това е така, защото принципът за законност важи еднакво и за първоинстанционния и за касационния съд. Пред Върховния административен съд е образувано т.д.№ 6/2024 г. по следните въпроси:1.Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване ?...3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ?...5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство? Отговорът на поставените въпроси обуславя правилното решаване на спора по делото. Спирането на делото от административния съд е важно правомощие в случаите, в които делото се разглежда на една единствена съдебна инстанция, както е при спорове по реда на ЗДОИ. Дело, което се разглежда само на една съдебна инстанция, ако не бъде спряно до приключване на тълкувателното дело, даденото по-късно разрешение с тълкувателното решение няма да може да бъде взето предвид, а друг ред на защита няма. Това е така, защото в чл. 239 от АПК не е посочено като основание за отмяна на съдебен акт издаденото тълкувателно решение по прилагане на правна норма, въз основа на която вече е решен конкретен правен спор. Спирането на дело от първоинстанционен съд, който е първа и последна инстанция по спор, решаването на който е обусловен от разрешаването на правния въпрос, предмет на тълкувателно дело, обезпечава еднаквото прилагане на закона при спазване на чл. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение