Решение № 5293 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (ГД „ГП" – МВР), чрез процесуален представител гл. юрк. Мицова, срещу решение № 1576 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 237/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отменена заповед № 3282з-2378/29.05.2024 г. на директора на ГД „ГП" – МВР. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е изпълнил в пълнота задължителните указания на касационната инстанция, дадени с решение № 5548/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2599/2025 г. по описа на ВАС, както и че не е извършил цялостна и обективна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват безспорни доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, като не е анализирал в тяхната съвкупност поведението на служителя, последователността на действията му и координацията с другия служител на ГКПП – Гюешево. Излагат се подробни съображения, че логическата връзка между установените факти, действията на служителите и намерените парични средства обосновава извод за осъществено тежко нарушение на служебната дисциплина, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Поддържа се още, че дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната, поради което за реализирането ѝ не е необходимо деянието да бъде установено с влязла в сила присъда. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. И. В., чрез адв. Димитров като процесуален представител, в съдебно заседание и в представени писмен отговор и писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № 3282з-2378/29.05.2024 г. на директора на ГД „ГП" – МВР, на младши инспектор Г. И. В. – [заличен текст] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РД „ГП“) - Кюстендил при ГД „ГП" – МВР, на основание чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 6 и чл. 203 ал. 1 т. 13, във връзка с чл. 204 т. 3 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта е посочено, че мл. инспектор В. е бил на смяна от 20.00 ч. на 23.03.2024 г. до 08.00 ч. на 24.03.2024 г., като след стартиране на модул „Ротация“ с времетраене до 22.30 ч. е разпределен на АРМ-9 – леки автомобили - вход, а при следващата ротация до 01.30 ч. е разпределен на АРМ-4 – изход, автобуси и леки автомобили. В 22.51 ч. в кабината на АРМ-4 и АРМ-6, където се е намирал В., влязъл друг служител на „Гранична полиция“ и му е подал лист, който той разгледал и оставил на монитора пред себе си. В 22.53 ч. отвън пред гишето на АРМ-6 се появил мл. инспектор И. С., който бил пред кабината за гранични проверки и разговарял с В., когато на мястото спрял тъмен лек автомобил. Документите на шофьора на автомобила са взети от С. и същият ги е подал през гишето на мл. инспектор В.. Той извършил проверка като седнал на АРМ-4 и въвел данните им, като междувременно разговарял със С.. След приключване на проверката, В. подпечатил документите с граничен печат, в 22.56 ги е взел и ги е върнал пред прозореца на АРМ-6 на водача, който потеглил с автомобила. В 23.02 ч. пред АРМ-6 спрял лек автомобил марка „Ауди“, като от дясната врата слязло лице, което е подало документите за проверка на В. през гишето на кабината. Същият отворил вратата на кабината и изчакал С., като двамата разговаряли пред вратата. Към автомобила се е насочил служителят мл. експерт Б. И., който след разговор със С. се е отдръпнал встрани. В 23.03 ч. вратата на кабината се затворила и пред гишето на АРМ-6 С. разговарял с лицето, подало документите, след което извършил проверка на багажника на автомобила, като междувременно В. извършвал документна проверка в кабината за граничен контрол. По същото време зад автомобила спрял лек автомобил марка „Мерцедес“, с табела „такси“. Водачът отворил багажника и предал документите на С.. В 23.03 ч. предал документите на В., който извършвал гранична проверка в АРМ-4, като С. тръгнал да излиза, спрял да разговарят, след което затворил вратата на кабината. Пред АРМ-6 С. отново водил разговор с лицето, слязло от лекия автомобил „Ауди“, след което разговарял с В., който подпечатвал документите с граничен печат и ги предал на С., а той от своя страна ги върнал на лицето на лекия автомобил „Ауди“. Мл. инспектор В. излязъл от кабината и подал документите на водача на таксиметровия автомобил, след което застанал пред АРМ-6. Впоследствие С. отишъл при колегата си В., който пропуснал лекия автомобил „Ауди“, вдигайки бариерата, като след това я спуснал частично. Автомобилът потеглил в посока РС Македония, а С. проследявал движението му като бръкнал в десния си преден джоб на панталона. В 23.06 ч. пред кабината за гранични проверки АРМ-6 спряло таксито, а след напълно вдигане на бариерата то потеглило в посока РС Македония. От видеозапис от камера, разположена в кабината на АРМ-4 и АРМ-6 е възприето, че С. е влязъл, обърнал се с лице към В., който стоял с гръб към камерата. С., който бил с лице към камерата, извадил дясната си ръка от джоба на панталона, в която държал нещо, след което го подпъхнал във вътрешната страна на левия ръкав на служебната си дреха. Излязъл от кабината в 23.07 ч., видял, че лекият автомобил „Ауди“ е спрян и едно цивилно лице тичало в посока кабината за гранични проверки, завило в ляво покрай гишето на АРМ-4 и отишло в посока помощното помещение. В това време В. се насочил към АРМ-6, затворил прозореца на гишето и тръгнал да осъществи контакт с тичащото лице, което не спирало. Същото продължило в посока помещението, към което се е насочил С., като В. застанал пред кабината, за да наблюдава действията им. Посочено е, че от записите на видеокамерите се установява, че в 23.07 ч. зад кабината на АРМ-4 и АРМ-6 се вдига капака на коша за боклук, след което се затваря. В същото време С. се е намирал близо до коша и с лявата си ръка повдигнал капака му, като с дясната направил движение в посока към коша. След това двамата служители са задържани от полицейски служители и е започнало извършването на процесуално-следствени действия. При огледа, в коша за боклук са открити сгънати 3 бр. банкноти от по 50 евро, общо 150 евро. Установено в хода на производството е, че в лекия автомобил марка „Ауди“ са пътували албанските граждани С. Л. и С. А., както и българските граждани А. Д. Г. и И. Е. З.. Установено е още, че при извършената допълнителна проверка, че албанския гражданин С. Л. е превишил разрешения престой за пребиваване в страната и е следвало да му бъде наложена санкция по реда на чл. 34 от Закона за чужденците в Република България. От представено писмо рег. № 5290р-6642/05.04.2024 г. на директора на Дирекция „КИС“ – МВР е установено, че документите на посочените граждани са проверени от мл. инспектор В.. Въз основа на изложеното административният орган е приел, че на 23.03.2024 г. около 23.00 ч. по време на работа на ГКПП – Гюешево в посока „Изход“ мл. инспектор Г. В. е получил неследваща му се облага, за да не извърши действия по служба. Посочено е в заповедта, че като граничен полицай на първа линия той е оправомощен да състави АУАН при установен превишен престой на пристигнал за излизане от страна чужд гражданин, но същият не извършва проверка в АИС – ГК за срока на пребиваване в страната на пътуващите в лекия автомобил „Ауди“ албански граждани, както и не извършва лично и физическа проверка на автомобилите – както на лекия автомобил „Ауди“, така и на лекия автомобил „Мерцедес“ (такси), с което нарушава чл. 32 ал. 1 т. 1 и т. 4 от Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП, както и на чл. 37 от посочената Инструкция. Обективиран е и извод, че Г. В. е нарушил правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно: т. 15 – държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 – държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; и т. 42 – държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел облагодетелстване лично или на трети лица, или с друга користна цел. Посочено е, че действията му са станали достояние на други служители на МВР, на широката общественост и подробно отразени в медиите. Делото е разгледано за втори път от първоинстанционния съд, след като с решение № 5548/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2599/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено решение № 2231/30.12.2024 г. по адм. дело № 345/2024 г. на Административен съд – Кюстендил и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, с указания за назначаване на съдебно - техническа експертиза, при която да се изследва обсъжданият в дисциплинарното производство оптичен носител (DVD) със записите от охранителните камери, представляващ ключово доказателство, подробно разгледано и от дисциплинарно-разследващия орган с бележки за конкретни моменти от записите на различни камери. След анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочва, че са налице всички изискуеми реквизити на акта, както и че дисциплинарното производство е проведено при спазване на регламентираната в ЗМВР процедура, поради което не са налице основания за отмяната му поради процесуални нарушения. Независимо от това съдът достига до извод, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон. От събраните доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин жалбоподателят Г. В. да е извършил твърдяното тежко дисциплинарно нарушение. Приема се, че липсват достатъчно доказателства, че с действията си той е съдействал за получаването на сумата от 150 евро или че лично е получил такава сума. От видеозаписите не се установява физически контакт между В. и проверяваните лица, нито предаване на пари между него и служителя И. С.. Установява се единствено, че между двамата са провеждани разговори и е имало размяна на документи във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Според съда твърдението в заповедта, че вероятно са разменени банкноти, не се потвърждава от видеозаписите. Приема още, че в дисциплинарното производство не са събрани доказателства за предварителна уговорка, искане, приемане или укриване на пари от страна на В.. Отчита се, че у него не е намерена процесната сума, липсват преки свидетелски показания за получаване на парите, а събраните данни сочат единствено вероятност, но не и сигурно установяване на твърдяното нарушение. Съдът е достигнал до извода, че не са доказани материалноправните предпоставки по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно поведение, несъвместимо с етичните правила за служителите в МВР и уронващо престижа на службата. Прието е, че дисциплинарната отговорност не може да се основава на предположения или вероятности, а нарушението следва да бъде доказано по категоричен начин. На следващо място съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 206 ал. 2 ЗМВР, тъй като административният орган не е изложил конкретни мотиви защо е наложил именно най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочва се, че обсъждането на тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя е извършено формално и бланкетно. Прието е, че макар да е възможно да е допуснато нарушение при извършване на граничната проверка, то евентуално би могло да се квалифицира като небрежност в служебната дейност по чл. 199 ал. 1 т. 3 ЗМВР, за което се предвижда по-леко дисциплинарно наказание – „писмено предупреждение“, а не „уволнение“. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, както и че дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР, включително и относно осигуряването на процесуални гаранции за защита на служителя. Спорът по делото се свежда до това дали от събраните доказателства може да се направи несъмнен извод за извършено от В. дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилно административният съд е приел, че дисциплинарната отговорност по ЗМВР е лична и виновна и може да бъде реализирана единствено при категорично доказване на конкретно противоправно поведение, извършено виновно от служителя. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи всички елементи от фактическия състав на нарушението, включително авторството, конкретните действия и тяхната противоправност. От доказателствата по делото се установява, че на процесната дата Г. В. е извършвал документни проверки на преминаващи през ГКПП – Гюешево лица и моторни превозни средства, като е осъществявал служебната си дейност на АРМ-4 и АРМ-6. Безспорно е също така, че е осъществен разговор между него и служителя И. С., както и че последният е подпомагал физическите проверки на автомобилите. От прегледаните видеозаписи обаче не се установява предаване или получаване на парични средства между В. и трети лица, нито между него и С.. Видеозаписите, макар и обективно съществуващи, не позволяват категорична идентификация на предмета, който се твърди, че е бил преместван и изхвърлен, нито съдържат данни за предаване на парични средства. Правилен е изводът на административния съд, че видеозаписите не съдържат звук и от тях не може да бъде установено съдържанието на проведените разговори, нито евентуална предварителна уговорка между двамата служители. От същите не се установява и фактическо получаване на сумата от 150 евро от В.. Липсват преки доказателства, удостоверяващи искане, приемане или разпределяне на неправомерна облага. Наличието на три банкноти по 50 евро, открити в кош за отпадъци, не обосновава само по себе си категоричен извод за участие на В. в корупционно поведение. Не са събрани доказателства, че тези банкноти са били държани от него или че е имал фактическа власт върху тях. Не са установени и дактилоскопни следи, свързващи го с намерените банкноти. Съдът правилно е приел, че наличието на банкноти, открити впоследствие в кош за отпадъци, само по себе си не е достатъчно да обоснове категоричен извод за авторство на деянието или за предварителна уговорка между служителите. Липсват преки доказателства за получаване, предаване или договаряне на парична облага, както и последователна и непротиворечива верига от косвени доказателства, която да води до единствено възможен извод за виновно поведение на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав споделя и извода на административния съд, че дисциплинарно наказващият орган е изградил фактическите си констатации преимуществено върху предположения и вероятности. В мотивите на оспорената заповед липсва категорично установяване на конкретно противоправно поведение, а е възпроизведена фактическа хипотеза, която не е доказана по несъмнен начин. Неоснователни са доводите на касатора, че самото неизвършване на проверка за превишен престой представлява достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че дори да се приеме наличие на пропуск при осъществяване на служебните задължения, то би могло да обоснове евентуално дисциплинарно нарушение, свързано с небрежност в служебната дейност, но не и тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, предполагащо поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. За нарушаване на етичните правила ЗМВР предвижда възможност за налагане на две различни дисциплинарни наказания, като преценката е с оглед тежестта на извършеното нарушение. За да е реализирано тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР), е необходимо да са налице конкретни деяния, изразени чрез действие или бездействие, които противоречат на точно определени правила за поведение, регламентирани в етичния кодекс на служителите. Деянията трябва да имат за резултат действително настъпили неблагоприятни последици за институцията, изразяващи се в уронване на нейния престиж. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е прието, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. При материалната квалификация на деянието, мотивиращо "уронване на престижа" не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Само обаче фактът, че деянието е станало достояние на други служители на МВР, на широката общественост и подробно отразено в медиите, не е достатъчно, за да се определи едно деяние като тежко дисциплинарно нарушение, за което органът по назначаване в условията на обвързана компетентност да е длъжен да наложи наказание "уволнение". Деянието трябва да е от такова естество, че да намалява престижа на МВР, каквото в настоящия случай не е доказано по безспорен начин. В тази връзка изложените в заповедта твърдения, че деянието станало достояние на други служители на МВР, на широката общественост и подробно отразено в медиите са недоказани. От друга страна настоящата инстанция счита, че липсват мотиви в оспорената заповед относно настъпилите от извършеното нарушение последици, поради което не е спазено императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясен избора на съответното дисциплинарно наказание. Неспазването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР е императивно и има за последица съществено нарушение на правилата за дисциплинарно производство. Според настоящата съдебна инстанция е нарушен принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на дисциплинарно наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Няма мотиви, че целта на закона не може да бъде постигната с по-леко дисциплинарно наказание, предвидено в закона. В процесния случай при недоказаност на деянието, определено като нарушение на служебната дисциплина – нарушение на правилата на Етичния кодекс, уронило престижа на службата, дисциплинарното наказание "уволнение" се явява несъобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, поради което е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. От поведението на В. не са настъпили такива последици за службата, уронващи престижа й до степен, което да оправдае налагането на най-тежкото наказание. Напротив не е обсъдено поведението на служителя през периода на службата му и многократните му награждавания. Изложените мотиви са общи и формални и не позволяват съдебен контрол относно съразмерността на наложеното наказание. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесната заповед и я е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи следва да заплати такива на Г. И. В. в размер на 500 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 27.04.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение