Определение № 4794 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 298/2025 г.

Производството по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото е постъпила молба от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, чрез процесуален представител адв. Бонева, за изменение в частта за разноските на решение № 2221/05.03.2025 г. по адм. дело № 298/2025 г. на състав на Върховен административен съд, Четвърто отделение. Счита, че съдът неправилно е приел за недоказано искането за разноски. Моли съда да измени решението в частта за разноските. Ответникът по молбата "КОНТИНВЕСТ“ ООД, чрез процесуален представител адв. Симеонов, в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на искането. Моли да се остави искането без уважение. Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, тричленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 1330 от 12.12.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-923/2024 г., и оставил без уважение искането на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД за заплащане на разноски за производството пред Върховен административен съд. За да постанови този резултат, съдът приел, че претендираните разноски по представения списък и извлечението от банкова сметка за сумата от 69 600 лева на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД са недоказани, поради непредставени доказателства за неговото договаряне, както и за извършеното плащане за процесуално представителство по разглежданото дело. От представените доказателства по делото, пълномощно и извлечение от банкова сметка, не се доказва факта на реално направен разход за договорено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По делото липсва договор за правна защита и съдействие, в който се уговаря размера на адвокатския хонорар и начин на неговото плащане. В представеното извлечение от разплащателната сметка на адвокатското дружество е посочено единствено, че плащането е по фактура №0000002441/20.01.2025г., която също не е представена до приключване на съдебното заседание. Молителят е представил нови доказателства с молбата за изменение на решението в частта за разноските, което процесуално действие е приклудирано. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доказателствата за установяване на претенцията за присъждане на разноски се представят до приключване на устните състезания по делото. Освен това, договарянето на платеното адвокатското възнаграждение не е и доказано по надлежния ред, съгласно т. 1 от горецитираното ТР. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане. Тогава, когато е договорено заплащането да е по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото по което се претендира присъждане на разноски, е основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да бъдат присъдени. Изложеното обосновава извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение