Определение № 251 от 27.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1180/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Е. А. П. и адв. М. И. А. като особени представители на Г. Н. срещу определение № 206 от 28.01.2024г. по в.гр.д. № 3211/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на решение № 1015 от 20.07.2023г. по в.гр.д. № 3211/2022г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че въззивният съд е задължил насрещната страна да внесе възнаграждение за назначените особени представители в размер общо на 1815 лева, но впоследствие с обжалвания акт неправилно е приел, че такова възнаграждение не се дължи, като е изложил обидни мотиви. Поддържа, че съгласно т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението на особения представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК е винаги дължимо, независимо от резултата по делото. Позовава се и на трайната практика на ВКС в същия смисъл. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено изплащане на внесеното по сметка на САС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. Ответникът „Банка ДСК” ЕАД не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В обжалваното определение въззивния съд повторил изложените в решението си мотиви, че подадената жалба е самоцелна, преповтаряща доводите, съдържащи се в отговора на исковата молба и защитната теза пред първоинстанционния съд, че разпоредбата на ал.3 на чл.78 ГПК има превантивно-санкционен характер, целящ да предотврати злоупотреба с право, и не е присъдил в полза на особените представители на ответника адвокатски хонорар за въззивния процес. Намерил е, че няма основание да отстъпи от виждането си, доколкото воденият въззивен процес не е в интерес на подзащитния, а е образуван с приоритетна цел да бъде начислен и получен адвокатски хонорар, който товари с допълнителни разноски подзащитния. Поради това е оставил без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно приетото в т.6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК възнаграждението за особен представител следва да се разграничи от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат при наличие предпоставките на чл.78 ГПК, като възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца съобразно чл.47 ал.6 ГПК и чл.48 ал.2 ГПК. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. Обстоятелството, че въззивната жалба не е уважена, не се отразява на основателността на искането за присъждане на възнаграждение на особения представител за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция. В случая въззивният съд правилно е задължил насрещната страна „Банка ДСК” ЕАД да внесе по сметка на съда възнаграждение за особения представител в размер на 1815 лева, но неправилно е приел, че същото не следва да се присъжда в полза на тези представители поради неоснователността на въззивната жалба. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което на назначените на ответника Г. Н. особени представители адв. Е. А. П. и адв. М. И. А. бъде изплатена поравно внесеното от насрещната страна възнаграждение в размер общо на 1815 лева. С оглед изхода на делото на ответника „Банка ДСК” ЕАД следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение на особените представители в размер на 1815 лева, искане за което е направено своевременно във въззивното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение