Решение № 3111 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. М. като законен представител на малолетната Й. Й. Г. (наследник на Й. Г. Й.), подадена чрез адв. Живков, срещу решение № 1297/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10867/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), както и срещу протоколно определение от 29.11.2023 г. по същото дело за присъждане на допълнително възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й. Г. Й. срещу Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ДЛН22-ВК66-175 от 12.08.2022 г., издаден от Б. Боянова, на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Общински приходи – Люлин“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, потвърден с решение № СФД22-РД28-337 от 17.10.2022 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, първоинстанционният съд е постановил атакувания съдебен акт при непълнота на доказателствата, не е допуснал изслушването на съдебно-архитектурна експертиза, която да установи причината поради която са налице разминавания в квадратурата посочена като РЗП на къщата, в различните декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Твърди се, че по архитектурни книжа, които по вина на административния орган не са изискани и приложни от техническата служба на Столична община, район Люлин застроената площ е различна. Към нито една декларация по чл.14 от ЗМДТ не е приложен архитектурния проект, като такъв не е представен и изискан и в производството по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил и оценил всички доказателства по делото и не е събрал служебно чрез експертиза доказателства за реалната площ, за която са установени задълженията и е собственост на Й., въпреки очевидните разминавания в представените доказателства по делото. Твърди, че в нарушение на закона издателя на АУЗД не е изпратил за разглеждане искането на жалбоподателя за опрощаване на задължения и възражение за давност от 25.03.2022 г. на стр. 6 от делото. Счита, че не са отстранени при повторното производство по издаване на атакувания АУЗД, констатираните пороци и пропуски на стр. 13 от делото. В касационната жалба е посочено, че изготвилото АУЗД, длъжностното лице Б. Боянова не е назначена на трудов договор и същата не е компетентна да издаде акта. В производството пред административния съд, неправилно не са конституирани останалите заинтересовани лица, които се твърди да са съсобственици на имота. Непроизнасянето на съда по спорните въпроси и неизяснената фактическа обстановка е довело до необосновано и неправилно решение. Към касационната жалба са представени нови доказателства, представляващи архитектурни книжа на сградата. Касаторът иска решението да бъде отменено изцяло, като неправилно и недопустимо, включително в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община, чрез гл. юрк. Ангелова оспорва касационната жалба като неоснователна в представен по делото отговор. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба – В. Й. Г. уведомена за насроченото съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не взема становище по обжалването. Касаторът обжалва и протоколно определение от 29.11.2023 г. по същото дело, в частта, с която Й. Г. Й. е осъден да довнесе разлика в размер на 400 лв., по сметка на АССГ за възнаграждение на вещото лице. Счита, че същото е неправилно. Иска протоколното определение да бъде отменено в тази част. Ответникът по инкорпорираната частна жалба в касационната жалба, не взима становище. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София -град е бил АУЗД по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № ДЛН 22-ВК66-175 от 12.08.2022 г., издаден от Б. Боянова, на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Общински приходи – Люлин“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, потвърден с Решение № СФД22-РД28-337 от 17.10.2022 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община, с който на Й. Г. Й. са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) в общ размер на 510,88 лв. и лихви 126,82 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 435,96 лв. и лихви 109,64 лв. за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Производството пред административния орган е било образувано на 27.06.2022 г. по инициатива на административния орган във връзка с нареждане № ДЛН22-ВК66-175 от 10.06.2022 г., тъй като твърденията на задълженото лице са, че е единствен наследник на брат си за недвижим имот, представляващ сграда на 3 етажа и гараж. Допълнително е въвел твърдения, че е измамен и е завел дело срещу едно от лицата, които подозира за участници в измамата. Сградите в имота били изградени без документи, в режим на търпимост. Обект на административното производство са публични общински вземания установени в тежест на Й., произтичащи от местен данък върху недвижимите му имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. Задълженията за ДНИ и ТБО са определени за недвижим имот: партида [номер], представляващ земя с площ 630,00 кв. м. с притежаваната 12/24 ид.части, къща на 3 етажа със застроена площ на етаж от 112,00 кв.м. с притежавана 12/24 ид.части, гараж с площ от 54,00 кв. м., с адрес гр. София, район Люлин, [жк], [улица]. Административния орган е приел, че за процесния имот е била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 721016718 от 23.09.2014 г. от оспорващия (не е налична по делото), в която е бил деклариран процесния имот като земя с площ 630,00 кв.м., къща на 3 етажа с площ от 314,00 кв.м. и мазе 8,20 кв.м., като същият притежава ид. части. С декларация, вх. № 7212022164 от 06.08.2015 г., е нанесена корекция в квадратурата на къщата с площ от 336,00 кв.м. и гараж с площ 54,00 кв. (л. 46 от адм. дело). На 30.01.2019 г. е подадена нова коригираща декларация с вх. № 7212043256, в която са променени идеалните части и е отбелязано, че Й. Й. е съсобственик на 12/24 ид. части за къщата, земята и ид. части за гаража (л. 62 адм. дело). Административният орган е приел, че в подадените три декларации по чл. 14 от ЗМДТ не е било посочено, че жилището е основно, както и че собственика, Й. Й., има право на облекчение и намален размер на данъците поради инвалидност. Тези обстоятелства са заявени с подадената на 26.07.2022 г. нова, коригираща декларация, с вх. № 7212017921 (л.91 от адм. дело), в която е декларирано, че жилището е основно и е представено решение на ТЕЛК от 08.10.2020 г. за 50 % трайно намалена работоспособност, с определен срок 3 години. От Районния инспекторат „Люлин“ са представени доказателства относно предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на територията за обществено ползване, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. Установено е, че за посочения период Й. Й. е ползвал четири броя контейнери за битов отпадък от по 110 л., с кратност на извозване два пъти седмично, които са поставени на същия адрес гр. София, район Люлин, [жк], [улица]. Фирмата изпълнител на обществената поръчка относно предоставяне на услугата по чистотата за район Люлин от месец май 2018 г. до 03.04.2020 г. е „Чистота Искър“ ЕАД, а за периода от 04.04.2020 г. до 31.12.2021 г. е „Зауба“ ЕАД. Пред първоинстанционния съд е прието заключение по Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че общият размер на общинските задължения е 1 893,70 лв. или с 710,40 лв. повече от посоченото в АУЗД. АССГ е приел, че жалбата на Й. Г. Й. е неоснователна. За да отхвърли жалбата на задълженото лице срещу процесния АУЗД по чл. 107 ал. 3 от ДОПК съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съдът е посочил, че за периода от 2014 г. – 2022 г. не е налице промяна в собствеността на имота по отношение на Й.. Обстоятелството, че той притежава 1/2 ид. части от имота е запазено и след подаването на коригиращата декларация на 30.01.2019 г., към която са представени допълнителни документи за собственост, нотариални актове, от подаващия декларация. Съдът е посочил, че с тази декларации е въведено изменение в идеалните части, които от 1/2 стават 12/24. Направен е извод, че съотношението на 12 ид. части, разделени на 24 части показва, че Й. е притежавал половина от тях. АССГ е посочил, че е извън компетентността му да изследва въпросът за действителността на разпоредителните сделки, извършени от другия съсобственик на имота, поради което не следва да ги коментира. АССГ е посочил, че от наличните по делото декларации е видно, че Й. едва през 2022 г. се е възползва от правата си по чл. 27 от ЗМДТ, като е декларирал, че процесното жилище му е основно и е представил две ТЕЛК решения (50 % и 75 % нетрудоспособност) за ползването на данъчно облекчение по реда на чл. 25 от ЗМДТ (ал. 1 за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. Според ал. 2 за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данък се дължи със 75 на сто намаление). Направен е извод, че за времето от 13.10.2020 г. до 26.07.2022 г., общинската администрация не е била надлежно уведомена, за да приложи процедурата по чл. 27 от ЗМДТ, поради което правилно са били определени задълженията му за ДНИ и ТБО. АССГ е посочил, че публичните задължения на Й. няма как да бъдат редуцирани в размер по чл. 25 от ЗМДТ за минал период, тъй като декларативните режими се прилагат само за напред. Решението е неправилно. При постановяване на съдебния акт АССГ не е анализирал относимите материално правни разпоредби, приложими за периода за установяване на ДНИ и ТБО и не се е произнесъл по направените възражения на задълженото лице. Не са изложени и никакви мотиви, във връзка с направените оплаквания за разминаване в квадратурата на сградата. Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд, макар да е установил подаването на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ неправилно е посочил, че те са подадени именно от Й. Й.. Първата декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 721016718 от 23.09.2014 г. изобщо не е налична, нито в административната преписка, нито по първоинстанционното дело. Не е ясно как административният орган се е позовал на нея, как е установил какво е декларирано в нея и от кой е подадена при положение, че същата не е представена, т.е. не е част от административната преписка послужила за издаване на АУЗД. Останалите две декларации не са подадени от Й.. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7212022164 от 06.08.2015 г. е подадена от И. И. С., а декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7212043256 от 30.01.1019 г. е подадена от Р. Ц. П.. Ето защо изводите на първоинстанционния съд, които се основават на тези декларации и се приема, че са подадени от лицето са направени в противоречие на приложените доказателства. При извършената проверка на АУЗД, първоинстанцинният съд не е съобразил обстоятелството, че от мотивите на акта не е ясно върху каква идеална част от собствеността са определени задълженията на Й. /наследодател на касатора/ и как е определен техният размер. Видно е, че по време на административното производство е бил налице спор за собствеността на процесния имот и сграда. При издаване на процесния АУЗД, този спор не е изяснен от административния орган и не са изложени никакви мотиви, за каква конкретна част от недвижимия имот и къща на Й. са установени процесните задължения. От самото начало, задълженото лице е изискало от административния орган, да бъдат приложени административните книжа на сградата, които по вина на органа са представени за първи път едва на касационна инстанция. В случая не е установено и приетото още от административния орган, че Й. е подател на първата декларация по чл. 14 от ЗМДТ и в същата не е декларирал, че жилището е основно и е с 50 % (75 %) намалена трудоспособност. В тази насока в административния акт не са изложени никакви конкретни мотиви и не е ясно по кои компоненти и въз основа на какви доказателства са установени задълженията за ДНИ. Липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е определено задължението на Й., към момента на издаване на акта води до невъзможност да се извърши проверка относно неговата материална законосъобразност. Ето защо изводите на съда в обратния смисъл, че с АУЗД законосъобразно са определени задълженията на лицето, са изцяло необосновани. В случая е налице спор по отношение на квадратурата на къщата, както и по отношение на идеалните части, които е притежавал Й. и в тази връзка административният орган не е изложил никакви мотиви, като не става ясно и по какъв начин са изчислени процесните задължения. В декларацията от 06.08.2015 г. е посочено, че сградата е на 3 етажа, с РЗП на обекта 112 кв.м. и РЗП, вкл. обсл. части (7+8+9) 336 кв.м. и е посочено, че Й. притежава 1/2 идеални части, а в декларацията от 30.01.2019 г. е посочено, че сградата е на 2 етажа, с РЗП на обекта 224 кв.м. и РЗП, вкл. обсл. части (7+8+9) 234 кв.м. и е посочено, че Й. притежава 12/24 идеални части. Липсата на мотиви в АУЗД е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен и като е достигнал до друг извод съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което процесния АУЗД бъде отменен. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски. По частната жалба: В касационната жалба, макар и с кратки мотиви е инкорпорирана частна жалба срещу протоколно определение от 29.11.2023 г., по адм. дело № 10867/2022 г. по описа на АССГ, с което Й. Г. Й. е осъден да заплати допълнително възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв. Оспореното определение не прегражда развитието на производството, като в процесуалния закон не се съдържа и изрична норма по силата на която този вид съдебни актове да подлежат на оспорване пред горната инстанция. Тяхната законосъобразност подлежи на преценка, ведно с преценката за правилност на крайния съдебен акт, ведно с всички извършени от съда процесуални действия в хода на съдебното производство. Разпоредбата, която сочи кои съдебните определения и разпореждания, подлежат на обжалване с частна жалба е чл. 229, ал. 1 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, съгласно която това са определенията, които преграждат по – нататъшното развитие на производството по делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, чиято отмяна се иска не попада в така изброените категории съдебни актове. Подадената частна жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част следва да се прекрати. По разноските за касационната инстанция: Пред настоящата инстанция е претендирано единствено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Липсва заявено искане за присъждане на други разноски и не е представен списък по чл.80 ГПК. Искането за присъждане на разноски в полза на адв. Живков, като процесуален представител на касатора в настоящото производство е направено на основание чл. 38 от ЗА и е основателно. По делото е представено пълномощно (л. 9), от което е видно, че адв. А. Живков е упълномощен от касатора на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗА. Поради изложеното в негова полза следва да се присъдят разноски в минимален размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото размер на 418.33 лв. Същата следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 213,89 евро. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение