Определение № 3819 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпили са молби от А. П. Д. и от „Би Привилиджт 1“ ООД с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на определение № 2816/07.06.2024 г. по гр. дело № 1416/2024 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба на Национален осигурителен институт (НОИ), Териториално поделение (ТП) – София - град за отмяна на влязло в сила решение № 11562/24.10.2022 г. по гр. д. № 20878/2022 г. на Районен съд - София. Молителите излагат доводи, че своевременно са направили искане с отговора на молбата за отмяна за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатска защита, като са представени и доказателства за извършването им. Постъпил е отговор от насрещната страна в производството - НОИ, ТП – София - град, в който се поддържа становище, че подадените молби по чл. 248 ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. В условията на евентуалност се сочи, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на фактическата и правна сложност на делото и конкретните действия, които процесуалният представител на молителите е извършил. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбите с правно основание чл. 248 ГПК за допустими и основателни. Производството по делото е образувано по молба на НОИ, ТП – София - град за отмяна на влязло в сила решение № 11562/24.10.2022 г. по гр. д. № 20878/2022 г. на Районен съд – София. В представените от А. П. Д. и от „Би Привилиджт 1“ ООД отговори на молбата за отмяна е направено искане за присъждане на направените в отменителното производство пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение, като са представени договори за правна защита и съдействие, в които е договорено и платено в брой възнаграждение в размер съответно на 1 500 лв. и 1 700 лв.. С постановеното по настоящото дело определение № 2816/07.06.2024 г. подадената молба за отмяна е оставена без разглеждане, като съдът е пропуснал да се произнесе по искането на молителите за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в отменителното производство пред ВКС, макар то да е направено своевременно, в отговора на молбата за отмяна, и разноските да са дължими на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Изложените от НОИ, ТП – София – град, доводи, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат квалифицирани като възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази вида на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в което не се е извършвала преценка по същество, а само относно наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост на молбата и производството по нея, както и обстоятелството, че се касае до процесуално представителство в закрито заседание, без призоваване на страните, като отчита и вида на извършената работа, свеждаща се единствено до изготвяне на отговор по молба за отмяна, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за основателно. Съобразявайки решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА, намира че в полза на молителите следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на по 900 лв. за всеки от двамата. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. При това положение, в полза на А. П. Д. и на „Би Привилиджт 1“ ООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за отменителното производство пред ВКС в размер на 900 лв., за всеки от двамата, за които суми следва да бъдат уважени молбите с правно основание чл. 248 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение