Определение № 980 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място] против Определение № 1621/ 17.12.2024г., постановено по административно дело № 1454/ 2024г. на Административен съд- София област (АССО), с което съдът е прекратил производството и е върнал исковата молба. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Иска отмяна на същото и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба /наименована частна жалба/ на Г. В. К. с претенция за осъждане на Административен съд– София град (АССГ), да му плати сумата от 1 000 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. В изпълнение на правомощията си по чл. 129, ал. 1 от ГПК, относно проверка редовността на исковата молба, съдът е констатирал нейната нередовност. С Разпореждане № 2340/ 03.12.2024г. на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, на ищеца е указано в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани нередовностите. С молба /заявление/ вх.№ 8151/ 12.12.2024 г. ищецът е депозирал уточнения на претенцията. Според съдът по съдържанието си тези уточнения не изпълват и не съдържат отговор на конкретно и ясно формулираните от съда въпроси. Липсвало изобщо пояснение на въпроса- каква е незаконосъобразната дейност и в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди в периода, за който се претендира обезщетение. С оглед на това съдът приел, че ищецът не е отстранил указаните от съда нередовности на предявената искова молба. В резултат с обжалваното определение съдът ВЪРНАЛ исковата молба /наименована частна жалба/ и прекратил производството по административно дело № 1454/ 2024г. по описа на Административен съд- София област. Така постановеното определение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Производството е образувано по искова молба, за която от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна и неясно изразена претенция. След това сезиране адм. съд е извършил предвидените в закона процесуално правни действия. Изводът на административния съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). В случая при липса на яснота относно посочените обстоятелства, конкретизиращи предмета на делото, първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Дадените указания от административния съд, са били съобразени с характера на производството. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето. Въпреки постъпилия писмен отговор ищецът не е изпълнил дадените указания. Не е било посочено на кой незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие се основава предявения иск и какви са вредите. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. По отношение на нейната недопустимост следва да се посочи, че административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящото съдебно производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,