Определение № 1711 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 867/2025 г.

Образувано е по частна жалба на началник отдел „Социално закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, с делегирани правомощия съгласно заповед №0201-РД01-271/19.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас против определение № 191 / 08.01.2025 г. по адм. дело № 1896/2024 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 191 / 08.01.2025 г. по адм. дело № 1896/2024 г. Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане касационната жалба на началник отдел „Социално закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас срещу решение № 10307/16.12.2024 г., по адм. дело № 1896/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Приел е, че жалбата е недопустима по смисъла на чл. 215, т.4 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 215, т.4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. За актовете по чл. 10, ал.5 от Закона за семейните помощи за деца законодателят е предвидил изключение от общия принцип за двуинстанционен съдебен контрол и като е съобразил този нормативен факт административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. с чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение