Определение № 50032 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П., чрез пълномощника им адв. В. Т., за допълване на определение № 50527 от 08. 12. 2022 г. по гр. д. № 1705/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските и осъждане на В. А. Я. да заплати на Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П. направените от същите разноски при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на сумата 4530 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата В. А. Я., чрез адв. А. К., изразява становище за недопустимост на същата – поради подаването й след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и поради несвоевременно, след подаване на отговора на касационната жалба, представяне на списъка по чл. 80 ГПК и на доказателствата за договаряне и плащане на възнаграждението. В случай, че се приеме, че молбата по чл. 248 ГПК, както и списъкът по чл. 80 ГПК, ведно с договора за правна помощ и доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение, са депозирани своевременно, се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност на размера му. Иска се молбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав на ВКС, Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските и е допустима - подадена е от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на молбата, поради подаването й след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК е постановено на 08. 12. 2022 г., едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК изтича на 09. 01. 2023 г. (понеделник), молбата по чл. 248 ГПК, подписана с КЕП от адв. В. Т., в съответствие с изискванията на чл. 102ж ГПК, е изпратена по електронната поща на ВКС на 09. 01. 2023 г. (в последния ден от едномесечния срок) и е заведена с вх. № 500123/10. 01. 2023 г. Неоснователно е и възражението за недопустимост на молбата, поради подаването й от лице непредставило списък по чл. 80 ГПК, с твърдения, че такъв е представен несвоевременно, след подаване на отговора на касационната жалба. На първо място, в случая молбата е за допълване на определението в частта за разноските, а не за изменението му чрез увеличаване или намаляване размера на присъдените разноски, а съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/6. 11. 2013 г. по т.д. № 6/12 г. на ВКС, ОСГТК, точка 8, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. На следващо място, претенцията на ищците за присъждане на направените от тях разноски при разглеждане на делото пред касационната инстанция е направено своевременно – с отговора на касационната жалба. Списъкът на разноските също е представен своевременно, в срока по чл. 80 ГПК. Според тази разпоредба списъкът на разноските следва да бъде представен до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая списъкът по чл. 80 ГПК е представен на 08. 07. 2022 г., преди насроченото за 18. 10. 2022 г. закрито заседание по чл. 288 ГПК. Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна. Производството по делото е образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата по иска В. А. Я., чрез адв. А. К., срещу решение № 260359 от 27. 01. 2022 г. по в. гр. д. № 4013/2021 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, потвърждаващо решение № 20240672 от 31. 10. 2020 г. по гр. д. № 29562/2019 г. на СРС, ГО, 88 с-в, с което са уважени предявените от Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П. против В. А. Я. искове по ч 108 ЗС. С определение № 50527/08. 12. 2022 г. по гр. д. № 1705/2022 г. на ВКС, 1 г.о., обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. Актът има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски. Недопускането до касационно обжалване на въззивното решение ангажира, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, отговорността на жалбоподателката-ответница по иска към ищците за направените от последните разноски пред касационната инстанция, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане. За разглеждане на делото от касационната инстанция ищците са направили разноски в размер на 4530 лв. – разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26. 04. 2022 г., платени разсрочено – на 26. 04. 2022 г. сумата 1510 лв., на 26. 05. 2022 г. сумата 1510 лв. и на 24. 06. 2022 г. сумата 1510 лв., видно от представения договор и 3 бр. разписки. Допустимо и основателно е направеното от В. А. Я., чрез адв. А. К., възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тъй като за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори на касационната жалба и приложенията към тях на касаторите и предвид обстоятелството, че пред Върховния касационен съд не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено в срока за подаване на отговор на молбата по чл. 248 ГПК, е заявено своевременно. Размерът на уговореното и платено от ищците адвокатско възнаграждение от 4500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство на ищците пред ВКС е прекомерно. Защитеният имуществен интерес на ищците по предявения иск по чл. 108 ЗС възлиза на 48864, 30 лв., съгласно данъчната оценка на спорния имот (л. 4 от делото на СРС). Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакциите им към 26. 04. 2022 г. (датата на сключване на договора за правна защита и съдействие), минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция възлиза на 1995, 93 лв. Преценявайки тези обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, обема и сложността на извършените от пълномощника на ищците процесуални действия пред касационната инстанция, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба, липсата на проведено открито заседание, настоящият състав намира, че от платеното от ищците Р. П. Л.-А. и Т. П. Л.-П. на адв. В. Т. П. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 4500 лв. следва да им се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК, сумата 2000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,