Определение № 2442 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Л. Д., чрез адвокат Г. Д., срещу определение № 486 от 04.02.2025 г., постановено по гр.д. № 236/2025 г. на ВКС, II -ро г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение № 260038 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1597/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Жалбоподателката обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на състав на ВКС, с който се оставя без разглеждане молба за отмяна и който подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, второ г.о. е посочил, че Н. Л. Д. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение № 260038 от 17.09.2020 г. по гр. д. № 1597/2018 г. на Районен съд – Кюстендил, в частите му, с които е уважен предявеният от В. Ж. К. срещу Б. Д. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Молителката е посочила основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК, като е изложила твърдения, че на 29.03.2009г. е закупила 1/2 ид. част от наследството на Ж. К. В., поради което тя като собственик на процесните недвижими имоти, а не майка й Б. Д. М., е следвало да бъде конституирана като ответник в производството по гр.д. № 1597/2018 г. на РС – Кюстендил. С обжалваното определение съставът на ВКС, второ г.о., е приел, че заявените от молителката твърдения не обективират обстоятелства, които попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителката не е участвала в производството по гр. д. № 1597/2018 г. на РС – Кюстендил, поради което и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. По тази причина Н. Д. не е легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№ 1597/2018 г. на РС – Кюстендил. Съдът е посочил, че ако в отношенията между молителката и В. Ж. К. е налице неразрешен правен спор, за защита на правата си Н. Д. следва да води самостоятелен процес. По тези съображения молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Условие за допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение е тя да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК или от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. В случая молителката не е легитимирана да инициира производство за отмяна, защото не попада в кръга от лица, разполагащи с това право. Тя не е заинтересовата страна по смисъла на чл. 303 ГПК, тъй като не е била страна в производството, по което е постановено влязлото в сила решение - не е участвала като главна, подпомагаща или контролираща страна, нито е правоприемник на страна по делото, от което и следва, че тя не е обвързана от решението. Молителката не може да иска отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 304 ГПК. Тази разпоредба дава възможност да се иска отмяна от лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т.е. в хипотеза на необходимо другарство, каквото в случая не е налице. След като Н. Д. твърди, че притежава права върху имотите, които са били предмет на правния спор, тя разполага с правната възможност да предяви иск за защитата им или пък в производство по предявен против нея иск за собственост да релевира възражение, че тя е носител на правото на собственост. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, първо г.о. намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение правилно е оставена без разглеждане, предвид на което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,