Определение № 315 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6868/2014 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат В. – в качеството й на процесуален представител на М. Ц. З. от [населено място], ответник в производство по чл.288 от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 164 от 23.02.15г., като й бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена чрез директора на 2.07.2015г. за искането, но не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 164 от 23.02.15г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 287 от 15.07.2014г. по в.гр.д.№ 272/14г. на Окръжен съд Враца, но не се е произнесъл по направеното с представения писмен отговор искане на ответната страна за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право да иска заплащане на реално направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая касационно обжалване не е допуснато и ответникът е установил - с представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, подписани на 17.10.2014г. – че реално е направил посочените в представения списък разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.за „изготвяне, подписване и подаване на отговор по касационна жалба против решение по гр.д.№ 272/14г. на В.”. При тези данни искането на молителя се явява основателно и касаторът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение