Определение № 7961 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Храброво Уинд 2“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. К. Линкова, за изменение на решение № 4350/21.04.2026 г., постановено по адм. д. № 10525/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, в частта за разноските. В молбата се поддържа, че неправилно са присъдени разноски в полза на „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Енерго-про Продажби“ АД, тъй като същите нямат самостоятелен правен интерес от участие в делото, не са осъществили процесуална активност и не са развили самостоятелна защита. При условията на евентуалност се поддържа и възражение за прекомерност на присъденото в полза на „Енерго-про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение. Ответните страни не представят становища по направеното искане, въпреки дадената им от съда възможност. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4350/21.04.2026 г., постановено по адм. д. № 10525/2025 г., съдът се е произнесъл по направените от страните искания за присъждане на разноски, като е присъдил такива съобразно изхода на спора и разпоредбата на чл. 143 АПК. Неоснователни са доводите на молителя, че „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Енерго-про Продажби“ АД неправилно са били конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство и поради това не им се следват разноски. Посочените дружества са били надлежно конституирани като заинтересовани страни в производството пред АССГ с оглед предмета на спора и прякото засягане на техните права и законни интереси от оспорения административен акт. В това си качество, те са упражнили предоставените им процесуални права и при благоприятния за тях изход на делото са придобили право на разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Неоснователни са и възраженията за липса на процесуална активност. Правото на разноски не е обусловено от извършването на определен обем процесуални действия, а от качеството на страна в производството, своевременно направено искане за присъждането им и благоприятния изход на спора – чл.78 от ГПК. Тези предпоставки в случая са налице. Съгласно ал.8 на чл.78 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл. 24 от цитираната наредба постановява, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. Видно от решение № 4350/21.04.2026 г., постановено по настоящото дело, решаващият състав е присъдил минималния размер от 200 лева с оглед липсата на активни процесуални действия, извън минимално необходимите. Неоснователно е и направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност на присъденото в полза на „Енерго-про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение. Определеният от съда размер е съобразен с материалния интерес по делото, характера и сложността на правния спор и извършената процесуална защита, поради което не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за неговото намаляване. По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.