Определение № 60768 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. К. П., Й. К. П., Д. Ц. П. и Ц. И. П. – Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 36 от 06.01.2021 г. по гр.д.№ 2705/ 2020 г. /допълнено в частта за разноските с определение на същия съд по същото дело № 1147/ 30.03.2021 г./, с което, след като е отменено изцяло решение на Провадийски районен съд по гр.д.№ 309/ 2018 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Г. Х. К. иск за разваляне на сключения с нотариален акт №136, т.111, рег.№ 2670, н.д.№ 503 на нотариус с рег. № *** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който И. С. П. и Д. Ц. П. прехвърлили на Г. Х. К. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, с площ 86,87 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 12 с площ 11,30 кв.м.; допуснато е преобразуване на задължението на Г. К. за издръжка в натура в паричен еквивалент; определен е размерът на паричната издръжка от 150 /сто и петдесет/ лева, считано от 06.03.2018 г. до настъпване на основание за отпадане на трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност и е наредено тази сума да се изплаща на първо число на текущия месец на Д. П.; Д. П., Й. П., Д. П. и Ц. П. – Х. са осъдени да заплатят на Г. К. 2 208,90 лв разноски по делото. Жалбоподателите Д. К. П. и Й. К. П. повдигат в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: освобождава ли се от задължението да престира издръжка приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако прехвърлителите са в добро финансово състояние и не се нуждаят от такава; и в какъв обем приобретателят по такъв договор следва да престира гледане и издръжка, ако в договора дължимите грижи и издръжка не са изброени изчерпателно. Според тези жалбоподатели въззивният съд разрешил първият от поставените въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за вторият въпрос считат, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В касационната си жалба жалбоподателите Д. и Й. П. поддържат и недопустимост на въззивното решение, защото не им бил връчен препис от въззивната жалба и не били призовани за проведеното пред въззивния съд съдебно заседание. Ответната страна Г. К. оспорва жалбата на Д. К. П. и Й. К. П. с доводи, че разрешенията на въззивния съд не противоречат, а са в съответствие с установената практика на ВКС. По доводите за недопустимост на съдебното решение поддържа, че касаторите са били надлежно представлявани в производството пред въззивния съд и са взели участие чрез пълномощници. Евентуално излага съображения за правилност на обжалваното решение. Касаторите Д. Ц. П. и Ц. И. П. – Х. формулират в касационната си жалба материалноправен въпрос, който при условията на вече цитираното тълкувателно решение следва да бъде уточнен така: приложим ли е критерият „незначителност на неизпълнението с оглед интереса на кредитора“ по чл.87 ал.4 ЗЗД по отношение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предвид специфичната социална функция на този договор, специфичния интерес на кредитора от ежедневни и непрекъснати грижи и подкрепа и невъзможността да се определи адекватно степента, в която неизпълнението е влошило качеството му на живот. Считат, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Г. К. оспорва жалбата на Д. Ц. П. и Ц. И. П. – Х. с доводи, че въпросът не обуславя решаващите изводи на инстанцията по същество, евентуално – че произнасянето по него не би довело до осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но исканията за допускане на касационното обжалване са неоснователни. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Недопустим е съдебен акт, постановен по непредявен иск, при наличие на процесуална пречка или отсъствие на процесуална предпоставка. Процесуалните нарушения, включително невръчването на препис от жалба и непризоваване за съдебно заседание, на които обстоятелства се позовават жалбоподателите Д. и Й. П., дори да са налице, не обосновават недопустимост /а само неправилност/ на акта, с който спорът се разрешава по същество. За да отхвърли предявения иск за разваляне на договора поради неизпълнение и да уважи претенцията за трансформация на натурално задължение в парично, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.06.2012 г, И. и Д. П. прехвърлили на Г. К. правото на собственост върху апартамент срещу задължението на купувача да поеме цялостната издръжка и гледане на продавачите докато са живи, като им осигурява храна, отопление, лекарства и грижи при болест и немощ. И. П. починал на 03.04.2018 г., синът му К. П. починал преди него, през 2012 г. Наследници на И. П. били съпругата му Д. П., дъщеря му Ц. П. и внуците му Д. и Й. П. - деца на починалия през 2012 г. син К. П.. Приживе И. П. нямал каквито и да е възражения по изпълнението на сключения договор, той не се считал ощетен от гледането и от размера на издръжката, която получавал. До момента на влошаване на здравословното му състояние страните по договора били в най-добри приятелски отношения. Тази ситуация се е променила след влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя през 2017 г. и завръщането в България на дъщеря му, която разстроила отношенията между К. и прехвърлителите. До края на месец февруари 2018 г. задълженията по договора били изпълнявани, след което кредиторите спрели да допускат длъжника в жилището си. На 06.03.2018 г. К. поискала от съда да трансформира задължението й по договора в парично, а през месец юни 2018 г. започнала да изпраща на Д. П. суми от по 200 лева месечно. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че искът за разваляне на договора е неоснователен. Посочил, че ако в договора не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, то се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, като изпълнението на задължението за гледане и издръжка се определя от действителните нужди на прехвърлителя. Г. К., подпомагана в определени случаи от свои близки, до края на месец февруари 2018 година изпълнявала договорното си задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителите. Последните приемали този начин на изпълнение, отговарящ на установените им навици, без до края на 2017 г. да са имали нужда от полагане на всекидневни грижи. Длъжникът не можел да натрапи на кредитора грижи и начин на живот, които последният не бил готов да приеме. След 02.03.2018 г. изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане било преустановено, но до тази дата приобретателката изпълнявала задълженията си. Дори да имало неизпълнение, то било незначително, тъй като се отнасяло за много кратък период – 3 месеца, а за период продължил около 6 години задълженията по договора били изпълнявани. Освен това неизпълнението се дължало на обстоятелството, че кредиторите не са оказвали съдействие на приобретателката, като не я допускали до имота си. От месец април 2018 г. тя била в невъзможност да изпълнява задължението си по договора за издръжка и гледане спрямо Д. П., защото последната заминала в чужбина без да уведоми К. за новия си адрес. След като длъжникът по алеаторния договор бил изправна страна, а кредиторът неоснователно отказал да приеме предложените му грижи по договора, налице били предпоставките по искането на К. съдът да трансформира задължението й по договора в парично. Нямало основания сключеният договор да бъде развален. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касаторите въпроси са обуславящи, но нито са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има трайно установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според тази практика прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. Обстоятелството, че ищецът разполага с доходи от пенсия, които му позволяват да се издържа сам, е ирелевантно. Задължението на приобретателя да осигурява издръжка включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, като е без значение и дали прехвърлителят има собствени средства за издръжка – издръжката се дължи винаги в пълен обем /решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 642/ 2011 г. и цитираните в него предходни актове по същия въпрос/. Длъжникът обаче не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, не може да се иска разваляне на договора /решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 227/ 2020 г. и цитираните в него/. Разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД е приложима и към договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и др. /решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 3768/ 2018 г. и цитираното в него по същия въпрос/. Наличието на установена практика по поставените въпроси, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена в обжалвания акт, изключва наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд