Определение № 3264 от 18.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1201/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Стил Проект“ ООД, с ЕИК: [ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 6509 от 01 .0 4.2025 г. по в. гр. д. № 5806/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, Втори В състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 1144 от 27 .0 2.2025 г. в частта за разноските, като се увеличат присъдените на дружеството разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 1000 лв. на 2400 лв. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението по чл. 248 ГПК. Изразява се становище, че Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС не дава отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв противоречи на правото на ЕС, а само дава критериите, по които националният съд да направи преценка дали уговореното възнаграждение е насочено към легитимна цел. Частният жалбоподател се позовава на разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали адвокатското възнаграждение до съответния предвиден минимален размер в Наредба № 1/09.07.2004 г., но не и да слиза под него, защото тези размери внасят сигурност и предвидимост за страните. Моли обжалваното определение да бъде отменено и въззивното решение изменено в частта за разноските с присъждане на сумата от още 1 400 лв. Представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване, неотносимо към настоящия процесуален ред – по чл. 274, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор против частната жалба от насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за правилност на обжалваното определение и изложени аргументи, че при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С определение № 3067 от 31. 10.2025 г. по т. д. № 1202/2025 г. настоящият състав не допусна касационно обжалване по касационната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 1144 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 5806/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, Втори В състав, с което е потвърдено решение № 20117734 от 11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 18835/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от „Стил Проект“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата от 22 310 лв., представляваща обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция за снабдяване с топлинна енергия на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]/201, за периода от 27.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2019 г., до окончателното плащане. С оглед на това, налице са предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. С определението по чл. 248 ГПК – предвид изхода на делото пред въззивния съд в полза на въззиваемия – ищец „Стил Проект“ ООД, съставът на Софийския градски съд е приел, че дружеството има право на разноски, но не е налице основание за изменение на въззивното решението в частта за разноските и присъждане на такива в пълния претендиран размер от 2 400 лв., като молбата на „Стил Проект“ ООД по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. До този извод решаващият съдебен състав е стигнал, посочвайки, че предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и съответно цитирана практика на ВКС, минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Приел е, че в настоящия случай не се касае до дело с висока правна или фактическа сложност – предмет на въззивното производство е един иск на значителна стойност от 22 310 лв., но по юридически казус, който е еднотипен, и по който има постановена обилна съдебна практика; производството пред въззивния съд е протекло в едно открито съдебно заседание без събиране на доказателства; в исковото гражданско производство положеният от адвоката труд е с най-голям обем при разглеждане на делото пред първата инстанция, пред която спорът се инициира, навеждат се възражения и се събират доказателства, като за много от процесуалните действия са предвидени преклузивни срокове, пропускането на които лишава страната от правото да предприеме тези действия на по-късен етап от производството; във въззивното производство възможностите за предприемане на действия от страната са значително по-малко, производството се развива и приключва по-бързо и обичайно без да се събират доказателства или да се навеждат нови възражения, така че е справедливо положеният пред втората инстанция труд за процесуално представителство да се възмездява на по-ниска стойност. Изхождайки от тези критерии, въззивният съд е заключил, че въззивното производство е протекло без отклонения от нормалния исков процес, при напълно установена фактическа обстановка по казуса и при липса на усложнения от правна страна, като определеният от съда с въззивното решение хонорар от 1000 лв. съответства напълно на положения от процесуалния представител на въззиваемия труд пред въззивната инстанция. Определението е правилно. Законосъобразен и обоснован е отказът на Софийския градски съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъдените на „Стил Проект“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 1 000 лв. на 2 400 лв. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Даденото с решението на СЕС по преюдициалното запитване разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и, ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., постановено след цитираното решение на СЕС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че отсъства основание да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита във въззивното производство на въззиваемия – ищец „Стил Проект“ ООД, а именно 1000 лв. Този размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предмета на въззивното производство, образувано по жалба на ответника срещу осъдителното решение на първоинстанционния съд, постановено по предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ, и на защитавания интерес. Размерът на адвокатския хонорар, присъден като разноски за въззивното производство, кореспондира и с обема на осъществената работа от процесуалния представител на въззиваемото дружество в производството пред Софийския градски съд, при съобразяване, че същият е депозирал отговор на въззивната жалба и се е явил в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Същевременно, този размер на дължимото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. второ във вр. ал. 1 ЗАдв. Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийския градски съд следва да се потвърди. В полза на ответника по частната жалба не се дължат разноски, защото в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат такива, като това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Освен това производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и същото не е от категорията съдебни актове по чл.81 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение