Определение № 11086 от 07.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10379/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. А. Г. от гр. Варна против Определение № 8924 от 12.08.2025 г. постановено по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. А. Г. срещу Експертно решение № 91782/01.10.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия – Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови болести и е прекратено производството по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, на основание чл.159 т.3 от АПК. Предмет на делото е и частна жалба от М. А. Г. от гр. Варна против Определение № 10378 от 26.09.2025 г. по входящ номер № 15198 от 23.09.2025 г. постановено по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба № 15198/23.09.2025 г. срещу Разпореждане № 9474/01.09.2025 г., с което съдът е оставил без движение частна жалба на М. А. Г. срещу Определение № 8924/12.08.2025 г.. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) не изразява становище по частната жалба. Заинтересованите страни не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на процесните определения и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Частната жалба против Определение № 8924 от 12.08.2025 г. постановено по адм. д. № 29/2025 г. по описа на Административен съд Варна е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е посочил, че по делото е постъпило писмо изх. № І-4180/28.03.2025 г., с което НЕЛК признава основателността на жалбата и оттегля изцяло обжалваното ЕР № 91782/01.10.2024 г. Това писмо е постъпило по делото преди провеждане на първото съдебно заседание, което се установява от обстоятелството, че същото е докладвано и прието в с.з. на 02.04.2025 г. Оттеглянето на обжалвания акт е направено преди първо по делото заседание, с оглед на което на основание чл. 156, ал. 2 от АПК не е необходимо съгласие на оспорващия за прекратяване на делото. По изложените съображения, първоинстанционният съд намерил оттеглянето от органа - издател на акта за валидно, поради което оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Оттеглянето на оспорен административен акт е волеизявление с противоположно на издаването му съдържание. Предметът му е едностранното прекратяване от страна на административния орган разпоредените с акта права и задължения. Оттеглянето е волеизявление с обратна сила към момента, в който е направено чрез административния акт. Възможността за оттегляне на оспорен административен акт в хода на съдебно производство, е допълнение към института на отзива уреден в чл. 91 от АПК, въведено с чл. 156 от АПК, за да бъдат обхванати и случаите, при които административният акт не подлежи на обжалване по административен ред. Както отзивът, така и оттеглянето на административния акт в хода на съдебното производство по неговото оспорване, са правомощия на органа, издал административния акт. В константната си практика, Върховният административен съд - шесто отделение, приема, че НЕЛК може при условията на чл. 156 от АПК да оттегля оспорени експертни решения. В случая в изх. № І-4180/28.03.2025 г. на НЕЛК изрично е посочено, че се оттегля оспореното от жалбоподателката пред първоинстанционния съд ЕР № 91782/01.10.2024 г. на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № 91190/17.04.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, и медицинското експертно досие (МЕД) на жалбоподателката е върнато на ТЕЛК поради непълна документация. Оттеглянето на един административен акт в хипотезата на чл. 156 от АПК е упражняване на процесуално право от административния орган - страна в съдебно производство. Волята му да упражни това свое процесуално право може да бъде обективирана в нарочен акт или да бъде изложена в хода на съдебното производство по друг подходящ начин - с нарочна молба, както е в процесния случай, с писмено изявление или с изрично устно заявяване от административния орган в съдебно заседание. В случая оттеглянето е оформено в подадено в хода на висящо съдебно производство последващо писмено изявление на органа, издал оттегления акт, в който изрично е посочено, че се оттегля експертно решение ЕР № 91782/01.10.2024 г. на НЕЛК постановено по отношение на лицето М. А. Г., а от съдържанието на оттегленото експертно решение е видно, че този състав на НЕЛК персонално съответства на състава, който е направил изявлението за оттеглянето му. Оттеглянето на акта влече след себе си като правна последица преклудирането на правото на оспорване, предоставено в защита на засегнатите от акта субективни права. Обстоятелството, че направеното с жалбата искане за отмяна вече е удовлетворено, води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя. Обсъждането на законосъобразността на оспорения административен акт изисква като задължителна предпоставка наличието на годен за съдебен контрол административен акт, какъвто в процесния случай липсва предвид оттеглянето му. Издаденото ново решение от НЕЛК ще подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. В случая не са налице други ответници и заинтересовани страни, за които актът е благоприятен, а не е налице и хипотезата на чл. 156, ал. 2 от АПК, тъй като оттеглянето е направено преди първото по делото заседание. За пълнота следва да се посочи, че преценката за допустимост на производството е извършена в съответствие с изричните указания дадени с Определение № 6914 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. дело № 6142/2025 г., VI о.. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Твърдението на частния жалбоподател, че от ТЕЛК е проведено паралелно производство и е издаден друг административен акт, не може да обоснове друг изход на спора, тъй като ако е издаден друг административен акт, то той ще подлежи на оспорване на самостоятелно основание, а не в настоящото производство. Правен интерес не може да обоснове и твърдението за евентуални причинени вреди от оттегления акт, тъй като ако действително има такива те следва да бъдат предявени в производството по Глава единадесета от АПК, където и биха могли да бъдат наведени и евентуални възражения относно законосъобразността на оттегления административен акт, съгласно чл.204 ал.3 от АПК. По отношение на частната жалба против Определение № 10378 от 26.09.2025 г. по входящ номер № 15198 от 23.09.2025 г. постановено по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд Варна, следва да се посочи, че съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215. Посочената разпоредба е приложима и за частните жалби предвид чл. 231 АПК. Съгласно чл.215 т.4 от АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството; 2. в случаите, изрично посочени в закона. В случая съдът правилно е приел, че с Разпореждане № 9474/01.09.2025 г. на частната жалбоподателка са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност на частната жалба и това разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Същото не попада в категорията на актовете по чл. 229, ал.1 АПК, подлежащи на обжалване, както и липсва изрична законова разпоредба даваща възможност да бъде обжалвано. Действително Разпореждане № 9474/01.09.2025 г. постановено по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд Варна е неправилно, тъй като за подадената частна жалба в това производство държавна такса не се дължи на основание чл. 235а, изр. 2 от АПК във вр. с § 1, т. 7 от ДР на АПК, а съгласно 227а, ал. 2 изр. първо от АПК, жалбата се приподписва от адвокат или юрисконсулт с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда. В този смисъл неправилно са дадени указания за отстраняване на посочените нередности на частната жалба. Това обаче не може да промени крайния извод за недопустимост на подадената частна жалба против посоченото разпореждане, с оглед разпоредбата на чл.229 ал.1 от АПК. Доколкото обаче внесената държавна такса е недължимо платена, то подлежи на възстановяване при отправено искане от частния жалбоподател на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Предвид изложеното горепосочените определения следва да бъдат оставени в сила, поради което и на основание чл. 235 АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение