Решение № 9467 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2010 г.

ВАСI отделение07.07.2010 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

Отменя, като неправилно решение № 1859/9.11.2009 г. на Варненския административен съд, първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 3276 по описа за 2008 г. на този съд, в обжалваната част. Връща делото в тази част на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване

Мотиви

Решение № 9467 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Февзи Хакъев Хюсеинов с ЕГН: ********** и адрес за съобщения гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 115, Дворец на културата и спорта, офис 326 против решение № 1859/9.11.2009 г. на Варненския административен съд (ВАдМС), първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 327 по описа за 2008 г. на този съд, в частта отхвърляща жалбата на Хюсеинов срещу РА № 800191/15.09.2008 г. на ТД на НАП - Разград, потвърден с решение № 641/17.11.2008 г. на Зам. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето за 2007 г. е определено данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на 9 236,42 лв. и съответните лихви, както и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 637,67 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Първоинстанционният съд ограничил правото на защита на Хюсеинов, недопускайки до разпит поисканите лица. Съдът не е следвало да кредитира заключението по ССчЕ, с което се коментира липсата на доказателства за внасяне на сумите в страната. Изводите на съда относно недоказани приходи от реализиране на пчелен мед биха били правилни, ако ревизията е проведена по общия реда, докато процесната ревизия е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. По съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Кисьова, жалбоподателят пледира за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Липсват данни за предоставяне на сумите, за тяхната наличност и възможност за предоставянето им. Това се отнася и за сочените доходи от продажбата на мед, за пренесените през границата малки парични суми, неподлежащи на деклариране. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания в обжалваната част и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: В хода на ревизията са приобщени доказателства от значение за определяне на задълженията по ЗДДФЛ. Констатирано е, че Февзи Хакъев Хюсеинов е представил нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот - търговски обект - магазин от 1.03.2007 г. и обяснение. Не са били представени документи, доказващи произхода и източника на средствата, с които е финансирана покупката на недвижимия имот в размер на 73 237,68 лева. Хюсеинов е обяснил, че имота е закупен със спестявания на цялото семейство, включително на роднини по съребрена линия. Представени са декларации от Хаккъ Хюсеинов Мехмедов, от Нина Антонова Манолова. Ревизиращите органи са приели, че е налице несъответствие между декларираните и получените доходи, респективно съществува обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал, или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Данъчната основа е определена след извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 - т. 16 ДОПК. На 22.08.08 г. Хюсеинов е представил договор за отдаване на земеделска земя под аренда, служебна бележка относно получената рента, споразумение относно ползването на автомобил, нотариална покана, удостоверение за получени пенсии и компенсации от Хюсеинов, ветеринарно - медицински дневник на пчелина, пълномощно, договор за покупко - продажба на мед, договор за паричен заем. След анализ на доказателствата и обясненията ревизиращият орган е приел за доказан произхода на 3 060 лв. - получена рента от Хаккъ Мехмедов. В резултат на това декларирания доход е увеличен със сумата от 55 530,14 лева. По време на ревизията са установени противоречия в представените обяснения за произхода на средствата за закупуване на недвижимия имот. Първоинстанционният съд също е акцентирал върху противоречията в обясненията. Не били представени доказателства за реалното предаване на сумата от Нина Манолова. Не са ангажирани доказателства относно произхода и възможността родителите на жалбоподателя да предадат сумата в размер на 30 000 лева. Обсъдени са твърденията за наличието на доход от дейността, като земеделски производител - пчеларство. Според ВАдМС дори сумата в размер на 11 650 турски лири да е изтеглена от ИНГ Банк - Клон Чорлу, но е останало недоказано внасянето й в РБ, респективно връзката й със средствата, използвани за закупуване на недвижимия имот. Не е доказано предоставяне на сумата по договора за заем с Антон Огнянов. Съдът не е кредитирал заключението по ССчЕ. След анализ съдът е приел, че доходът с неустановен произход е в размер на 45 765,12 лв., а декларирания доход от лицето от дейност като ЕТ е 370 лева. При годишна данъчна основа за облагане в размер на 41 335,12 лв. е определен от съда дължим данък в размер на 9 236,42 лв. и съответните на сумата лихви. За разликата РА е отменен и в тази част решението е влязло в сила. Първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение невъзможността бащата на жалбоподателя да му предостави сумата в размер на 30 000 лв. са формулирани в резултат на неправилния отказ на съда да допусне до разпит лицето Хаккъ Хюсеинов - баща на касатора. По време на ревизията са депозирани обяснения, според които 30 000 лв. са дадени на Хюсеинов от неговия баща, а 8 000 евро - в заем от лицето Нина Манолова. В жалбата до ВАдМС лицето не е уточнило кои лица желае да му бъдат допуснати до разпит като свидетели. В писмените бележки, представени в касационното производство се конкретизира, че това са Хаккъ Мехмедов, Нина Манолова и Антон Огнянов. Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви в определението си от 3.02.2009 г. защо счита, че искането на жалбоподателя за ангажиране на гласни доказателства е недопустимо. Вярно е, че показанията на Манолова и на Огнянов действително са недопустими поради забраната, регламентирана в чл. 164, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Показанията на Мехмедов обаче са допустими, като с тяхното недопускане съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила. Поради това решението на ВАдМС следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение

Цитирани разпоредби

1