Определение № 7250 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на С. П. С., понастоящем в затвора [населено място], против определение № 629 от 22.01.2025г., постановено по адм.д. № 954 по описа за 2023г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която на частния жалбоподател е отказана правна поМощ по реда на ЗПП. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното в настоящото производство определение № 629 от 22.01.2025г., постановено по адм.д. № 954 по описа за 2023г. Административен съд - Бургас е отказал /некоректен диспозитив, с оглед чл. 95, ал.5 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ правна помощ на частния жалбоподател, във връзка с молба за отмяна на влязло в сила определение № 1146 от 09.02.2024г. по адм.д .№ 954/2023г. по описа на същия съд. В мотивната част на определението съдът е посочил правните и фактическите основания за предоставяне на правна помощ, съдържащи се в чл. 23, ал.1 и 3 ЗПП, като се е ограничил само да акцентира на обстоятелството, че и при наличие на доказателства за липсата на парични средства у молителя, има право да откаже правната помощ по чл. 21, т.2 ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато или когато претенцията му не е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Съдът не е посочил коя от двете хипотези на закона намира за приложима - липсата на полза на молителя или очевидна неоснователност, необоснованост или недопустимост на претенцията. По тази причина определението се явява немотивирано. Отделно от това съдът е следвало да вземе предвид, че първата от двете хипотези е свързана с предоставяне на правна помощ за производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, в която процедура правомощието преценка на неоснователността, необосноваността и недопустимостта на искането за отмяна е на съда по отмяната. С оглед на горното, определението в обжалваната част следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което на молителя С. П. С., понастоящем в затвора [населено място], бъде предоставена правна помощ по реда на чл. 21, т.2 ЗПП - процесуално представителство, предвид обстоятелството че производството по чл. 237 АПК се провежда в открито съдебно заседание и искането за отмяна следва да отговаря на строгите формални изисквания на глава четиринадесета на АПК. Правната помощ следва да се предостави от АК - Бургас, предвид обстоятелството че по този начин се улеснява контакта на молителя с адвоката, който ще осъществява процесуалното представителство. С оглед изложеното, Върховният адимнистративен съд