Определение № 10008 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., жив. в гр. София, срещу разпореждане № 9948/26.06.2024 г. по адм. дело № 1751/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е върната частната му жалба срещу определение №4775/10.05.2024 г. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно - необосновано, навежда доводи и за процесуална незаконосъобразност, иска отмяната му. Ответникът по частна жалба - кметът на район "Красно село", Столична община, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на разпореждането в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че не са отстранени указаните нередовности на частната жалба в седмодневен срок, изтекъл на 14.06.2024 година, както и до постановяване на разпореждането - а именно да бъдат заплатени 30 лева държавна такса и частната жалба да бъде приподписана от адвокат или лице с юридическа правоспособност, с пълномощното за приподписването. Определението е неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. Правилни са констатациите на съда за удостоверено съобщаване чрез пускане в пощенската кутия по реда на чл.18а, ал.9 АПК на 07.06.2024 г. за постановяване на разпореждането за оставяне без движение на частната жалба срещу определение №4775/10.05.2024 г. При изчисляване на срока за обжалване съдът не е взел предвид, че в съобщението е вписано, че документите са в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в едноседмичен срок. Съгласно чл.18а, ал. 9 АПК документът се счита за връчен с изтичането на едноседмичния срок за връчване - тоест на 14.06.2024 г. и на следващия ден - 15.06.2024 г. започва да тече срокът за изпълнение на указанията, а не както е приел АССГ - от дата на пускане на съобщението в пощенската кутия. Съдът не е отчел, че след постановяване на разпореждането за оставяне на частната жалба без движение е постъпила молба от Н. В. В. без дата, приложена между негова частна жалба №21164/24.06.2024 г. срещу друго определение с отбелязване за пощенско клеймо от 18.06.2024 г. и копие от пощенския плик с клеймо от 18.06.2024 година и преди атакуваното разпореждане от 26.06.2024 година. С тази молба В. е поискал освобождаване от държавната такса в размер на 30 лева по частната жалба срещу определение №4775/10.05.2024 г. и предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ за приподписване на същата частна жалба и по нея съдът не се е произнесъл. Доколкото липсата на достоверна дата на цитираната молба за освобождаване от държавна такса по частната жалба срещу определение №4775/10.05.2024 г. и предоставянето на правна помощ за приподписването й е поради пропуск на съда и предвид описаното подреждане на постъпилите документи по делото, което би следвало да е хронологично, следва да се приеме, че същата е постъпила преди постановяване на оспореното разпореждане от 26.06.2024 г. по пощата, с плика с клеймо от 18.06.2024 г., което е преди края на едноседмичния срок за изпълнение на указанията. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че в нарушение на процесуалните правила - чл.236 АПК вр. чл.213а, ал.3 АПК АССГ не се е произнесъл по молбата, преди да приеме, че не са изпълнени в срок указанията му за внасяне на държавна такса и приподписване на частната жалба. Предвид изложеното определението като неправилно - постановено в нарушение на съдопроизводствени правила следва да бъде отменено, делото да се върне на АССГ за произнасяне по молбата за освобождаване от държавната такса в размер на 30 лева по частната жалба срещу определение №4775/10.05.2024 г. и предоставянето на правна помощ и едва след влизане в сила на съдебния акт по тази молба да се извърши нов контрол за редовността на частната жалба срещу определение №4775/10.05.2024 г. По направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция следва да се произнесе съдът, който ще постанови акт, приключващ спора. Спорът по делото не е разрешен с акт по същество на спора или приключващ спора, производството по делото е висящо. В чл.143 от АПК отговорността за разноски е регламентирана с оглед изхода на главния спор, който не е приключил. По разноските за производството пред ВАС се произнася първоинстанционният съд по аргумент от чл.226, ал.3 АПК, когато постановява акт по същество на спора или в хипотезите на чл.213а, ал.9 АПК - съответният съдебен състав по частната жалба при окончателно приключване на производството по делото. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение