Определение № 568 от 16.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1761/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ”ЕАД-гр.София срещу определение №1946/ 12.06.2019 по т.д. №5768/18 на САС,ТК, с което в производството по обжалване на първоинстанционното осъдително решение, е допуснато обезпечение на исковете на Летище София”ЕАД срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР”АД-София чрез налагане на запор върху подробно описаните в обжалвания акт банкови сметки на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР”АД-София до размера на сумата от 1 449 361,24 лева – общо-главница, обезщетение за забава и неустойка в следствие на договорно неизпълнение при условията на чл.391 ал.1,т.1 във връзка с чл. 391 ал.2 и 3 ГПК: след внасяне от страна на молителя на парична гаранция в размер на 144 000 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в едноседмичния законов срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на уважаването на исковете на Летище София”ЕАД срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР”АД-София от първоинстанционния съд до съответния размер/ т.е на тяхната допустимост и вероятна основателност/, както и с наличния обезпечителен интерес и обезпечителна нужда на ищеца. Обезпечението е допуснато при условията на чл.391 ал.2 ГПК при условието на внасяне на парична гаранция от ищеца в размер на 144 000 лева. В частната жалба на ищцовата страна се навеждат оплаквания, които се свеждат до липсата на конкретно изложени съображения на съда за това, защо е определена парична гаранция при положение, че исковете му се явяват вероятно основателни и за необсъждането конкретно на основанията и доказателствата за високата степен на вероятната основателност на същите. Оплакванията са неоснователни, доколкото разпоредбата на чл. 391 ал.2 ГПК изрично допуска определянето на гаранция и при вероятна основателност на обезпечения иск, а от друга страна съставът на АС, разглеждащ самата въззивна жалба по същество, не следва в процедурата по допускане на обезпечение да обсъжда доказателствената стойност на доказателствата по делото, с оглед основателността на иска, тъй като в такъв случай предварително би взел становище по спора, с който е сезиран, което е недопустимо. С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение