Определение № 60313 от 12.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба с вх. № 66029 от 28.07.2021, подадена от адв. К. Б., в качеството му на процесуален представител на М. Н. Б., е поискано допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 60159/23.07.2021 г. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещните страни К. К. К. и Р. П. А., но не са постъпили отговори. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е основателна. С решение № 60159/23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2643/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, ІII г. о. е отменено въззивно решение от 10.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 314/2019 г. на Окръжен съд - Монтана, в частта, с която след отмяна на решение от 23.10.2019 г. по гр. д. № 2654/2018 г. на Районен съд - Монтана, са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 113,38 лв. и сумата 340,13 лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка и вместо него К. К. К. е осъдена да заплати на М. Н. Б. сумата 113,38 лв., с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и Р. П. А. е осъдена да заплати на М. Н. Б. сумата 340,13 лв., с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и решението е оставено в сила в останалата част, с която, са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за разликата над присъдените суми до пълните предявени размери сумата 2 253.40 лв. срещу К. К. К. и сумата 6 760.20 лв. срещу Р. П. А.. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното решение № 60159/23.07.2021 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на касатора. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се присъждат действително сторените и доказани разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска. Искането за разноски е заявено от касатора с касационната жалба. Представени са договори за правна защита и съдействие от 16.03.2020 г. и от 01.06.2021 г., имащи характера на разписка за получаване на сумите от по 780,68 лв. по всеки, касаторът е заплатил 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 180,27 лв. за разглеждане на касационата жалба. Съобразно изхода на спора на М. Н. Б. се следват разноски за касационната инстанция съразмерно с уважената част на исковете, платими от ответниците както следва: от К. К. К. сумата в размер на 42,30 лв. и от Р. П. А. сумата в размер на 46,84 лв. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за съдебните разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г. отд.