Определение № 71 от 10.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 85/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С Протоколно определение № 310 от 16 януари 2025 г. състав на Софийския районен съд (СРС) е прекратил производството по н.ч.д. № 11204/24 г., образувано по реда на чл. 306, ал. 1 НПК, и го изпратил по компетентност на Софийски градски съд. Като аргумент в подкрепа на предприетия процесуален подход посочил, че последната присъда, която се явява нова след отменена оправдателна на първата инстанция, била постановена от СГС. Съдията-докладчик от СГС не споделил горните съждения и на свой ред, с Определение № 329 от 30 януари 2025 г., прекратил образуваното в този съд н.ч.д. № 687/25 г., повдигайки и настоящия спор за подсъдност пред ВКС. В определението си докладчикът изтъкнал, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, определяща компетентния за извършването на кумулацията съд визира този, постановил първоинстанционната присъда. Като съобрази изложеното в определението на СГС и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: По предложение на прокурор от Софийска районна прокуратура в СРС е образувано дело за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения Ц. Й. М. измежду наложените по н.о.х.д. № 39/23 на РС – Карлово, в сила от 25 януари 2023 г., и по н.о.х.д. № 20816/17 на СРС, в сила от 8 юли 2024 г. (присъда отменена с присъда по в.н.о.х.д. № 5440/23 г. на СГС, потвърдена с Решение № 396 от 8 юли 2024 г. на ВКС). От приложената справка за съдимост е видно, че няма други освен посочените в предложението на прокурора две осъждания. При така изяснените релевантни факти ВКС намира, че следва да бъде подкрепено становището на СГС, тъй като то е съобразено с правилото на чл. 39, ал. 1 НПК. Производството по образуваното и воденото в СРС наказателно дело от общ характер № 20816/17 г. е приключило с отмяната на постановената оправдателна присъда и постановяването на осъдителна такава в рамките на проведен от втората инстанция въззивен контрол. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК урежда конкуренцията между еднакви, а не различни по степен първоинстанционни съдилища. От значение е кой е бил компетентният първостепенен съд за разглеждане на делото. Родовата компетентност на последния не се променя в случай на ревизия на съдебния му акт от горната инстанция, която действа като „втора първа“, а не като изцяло първа инстанция. В случая постановената нова осъдителна присъда от СГС е в резултат от упражняване на функциите й на въззивна контролираща инстанция, а предмет на произнасянето й е обвинение, подсъдно за разглеждане на районен съд като първа инстанция. Така постановената осъдителна присъда не е в резултат на проведена от СГС дейност като първа инстанция. В смисъла на изложеното е и постоянната практика на ВКС – вж. напр. Определение № 139 от 14.09.2012 г. по ч. н. д. № 1487/2012 г., първо наказателно отделение на ВКС; Определение № 150 от 12.04.2023 г. по ч. н. д. № 187/2023 г., трето наказателно отделение на ВКС; Определение № 109 от 03.09.2018 г. по н. д. № 659/2018 г., второ наказателно отделение на ВКС и др. В обобщение – в разглеждания казус иде реч за две влезли в сила присъди на районен съд като първа инстанция и компетентен за разглеждането на делото е именно Софийският районен съд, защото неговата присъда е последната влязла в сила. Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение