Определение № 4235 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Р., лично и като управител на „Радини“ ЕООД и на „“Югомаркет“ЕООД, чрез адв. П. Й., срещу определение № 1377 от 26.05.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 1426/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 18/10.01.2022 г. по гр. д. № 1026/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. Р., подадена лично и като управител на „Радини.“ ЕООД и „Югомаркет“ ЕООД, срещу постановление от 15.09.2021 г. за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 293/2013 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с рег. № 796 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Благоевград. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна. Изложени са доводи за неправомерността на изпълнителните действия. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен следният въпрос: „Съгласно нормата на чл. 437, ал. 3 ГПК подадените от третите лица жалби срещу действията на съдебния изпълнител следва ли да се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя?“. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, касаеща жалбите от трети лица в изпълнителните производства срещу действията на съдебен изпълнител и тяхното разглеждане в открито съдебно заседание. Цитира решение № 378/2013 г. по гр.д. 5625/2013 г. на ВКС. Посочва основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Прокредит банк (България)“ ЕАД счита, че същата следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Апелативният съд се е произнесъл по подадена частна жалба от А. Р., лично и като управител на „Радини.“ ЕООД и „Югомаркет“ ЕООД, срещу определение от 10.01.2022 г. по гр.д. № 1026/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград. С последното е оставена без разглеждане жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК от същите лица против постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2021 г., издадено от ЧСИ Ш. Д. по изп.д. № 293/2013 г. и съдебното производство е прекратено. Софийският апелативен съд е счел, че жалбата е неоснователна, като е препратил към мотивите на окръжния съд. В допълнение е посочил, че заявените от жалбоподателите конкретни пороци на изпълнителното производство (които не попадат в приложното поле на чл. 435, ал. 3 ГПК предвид буквалната редакция на текста и разрешението на т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС) могат принципно да бъдат обект на съдебен контрол само в рамките на процес по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД, но не и в рамките на производство по чл. 437 ГПК. Затова е потвърдил обжалвания съдебен акт. Обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване поради следните съображения: Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е регламентирано в чл.435-чл.438 ГПК. То е уредено като контролно-отменително, едноинстанционно съдебно производство – съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат в едноинстанционно производство, като решението на съответния окръжен съд е окончателно. Изключение от това правило е налице когато окръжният съд остави без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, в която хипотеза компетентен да осъществи инстанционен контрол е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен. В този смисъл следва да се има предвид и разрешението на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГК, според което функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Това тълкувателно решение, макар да е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., не е изгубило значение и при сега действащия ГПК. Обжалването на действията на съдебния изпълнител не подлежи на триинстанционно разглеждане, поради което подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото на жалбоподателите не се дължат разноски, но такива не следва да се присъждат и на ответника по жалбата след като няма доказателства по делото да са реално направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.