Определение № 154 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 143/2026 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на ответника В. Л. Г., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. П. Б., за спиране изпълнението на въззивното решение № 286/17.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 339/2025 г. на Монтанския окръжен съд, – в частта, с която, след постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 206/16.06.2025 г. по гр. дело № 2347/24 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е постановено родителските права спрямо малолетното дете В. В. Г. да се упражняват от майката (ищцата) В. В. Г. и при същата да е местожителството на детето. Срещу тази част на въззивното решение молителят е подал в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 154/13.01.2026 г. С определение № 273/25.02.2025 г. първостепенният ЛРС е изменил постановените преди това от него с определение № 1365/04.11.2024 г. привременни мерки по делото, като е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В. В. Г. на бащата (молителя) В. Л. Г. и е постановил при същия да е и местожителството на детето. При така установеното, молбата за спиране е неоснователна, по следните съображения: Искането за спиране на невлязлото в сила въззивно решение в частта относно родителските права, касае целия комплекс от разрешения по чл. 59, ал. 2 от СК – на кого е предоставено упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката и пр. Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението, с което се присъжда издръжка, подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спирано, включително по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. В останалата част решението съставлява акт на спорна съдебна администрация и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разбира се, относно невлязлото в сила въззивно решение по чл. 59 от СК, по молба за издаване на изпълнителен лист, съдът преценява и евентуалната вреда, която би могла да се причини вследствие предварителното изпълнение, съгласно чл. 243, ал. 1 от ГПК. Когато по делото има постановени привременни мерки по чл. 323 от ГПК относно родителските права, те действат докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Те могат да се изменят докато спорът е висящ, като съдът изхожда от най-добрия интерес на децата, постоянно следи за промяна в обстоятелствата, възможно е да постанови местоживеене на децата при трети лица, съдействие на психолози, социални работници и др. при контактите на децата с родителите и т.н., а и оценява ефективността на мерките с оглед окончателното решение. Недопустимо е по пътя на предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение постановените привременни мерки да бъдат отменени. Това означава, че принудително изпълнение по невлязло в сила въззивно решение не може да бъде изпълнено, ако то противоречи на определените привременни мерки. Ако бъде издаден изпълнителен лист по чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК от въззивния съд, разпореждането му подлежи на обжалване по реда на чл. 407 от ГПК, а ако съдебният изпълнител предприеме действие по принудително изпълнение, действията му подлежат на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. В заключение, в случая няма основание да се спре предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение