Определение № 7682 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от АПК.

„БИЗНЕС ЦЕНТЪР ГРАФА“ АД обжалва Определение № 2236/14.03.2023 г. по адм. дело № 2475/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РА-20-40/04.11.2022 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща на основание чл. 195, ал. 6 вр. ал. 1 и чл. 196, ал. 3 и 5 ЗУТ извършването от собствениците на дейности по укрепване, реконструкция и фасадна реставрация на „Жилищна сграда – многофамилна с идентификатор по КККР 68134.103.157.1“.

Административният орган е на становище за неоснователност на оспорването.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение, обхващащо и заповедите по чл. 195 и 196 ЗУТ – чл. 217, ал. 1, т. 9 от закона, правомощието на съда по ал. 2 на чл. 217 ЗУТ да спре изпълнението може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Доказването на възможността заповедта да породи вреди от подобен характер, съответно – тяхното индивидуализиране, е в тежест на жалбоподателя, тъй като в хипотезата на следващо от закона незабавно изпълнение предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК за допускането му се предполагат.

2. Оспорващият не е установил възможното настъпване от предварителното изпълнение на противопоставими вреди, конкретизирани според квалификацията им по чл. 166, ал. 2, изр. 1 АПК. Само до вредите от тази категория е допустима съдебната намеса при преценката за наличие на основание да се спре изпълнението.

а. Вредите, съизмерими със стойността на разпоредените дейности по сградата, не се ползват с изначален превес над презумираните от закона. При липсата на яснота относно конкретния им размер тяхната значителност не може да бъде оценена еднозначно. Ако пък се приеме, че те по хипотеза са значителни с оглед вида на обекта (четириетажна сграда) и естеството на предписаните дейности, това би означавало изпълнението на всички заповеди със сходен предмет да бъде винаги спирано, което не съответства на идеята на закона. От друга страна, задължението по заповедта е възложено и на пет физически лица в качеството им на собственици на обекти в сградата. Като имуществени, вредите от този характер са по принцип поправими – ако резултатът от съдебното оспорване на заповедта е позитивен, засегнатите лица биха могли да търсят обезщетение – чл. 1 ЗОДОВ.

б. Позицията в жалбата за дискредитиране на мотива на първостепенния съд, че вредите подлежат на обезщетяване, аргументирана с обществения интерес и плащането на репарациите от гражданите на гр. София, е неотносима към уредените от самия закон предпоставки да се спре изпълнението. Финансовият риск от ангажиране на бюджетни средства при отмяна на административния акт се съдържа имплицитно в признатата от ЗУТ необходимост от предварително изпълнение на изчерпателно определени актове.

3. Неоснователна е тезата, че изпълнението би обезсмислило обжалването на заповедта.

Отмяната й е предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение – чл. 204, ал. 1 АПК, а потенциалното осъществяване на дейностите по поправяне и заздравяване на сградата (декларирана с писмо на НИПК от 1986 г. като групов паметник на културата) по време на висящността на процеса, макар и да затруднява доказването, не изчерпва възможностите за провеждането му – то е допустимо с всички предвидени от процесуалния закон доказателствени средства. Процесуалното усложнение само по себе си не е припозната от закона вреда със значимост, изключваща презумирания от закона интерес от незабавно изпълнение. То би било по-трудно преодолимо, ако беше наредено премахването на сградата, а в случая становището на жалбоподателя е обратното – че сградата не подлежи на трайно укрепване, а на премахване (въпрос, свързан с фактическите основания за издаване на заповедта, т.е. със съществото на спора).

4. Неотносими към предмета на настоящото производство са правоотношенията на дружеството с администрацията по повод на образувана преписка по чл. 197, ал. 1 ЗУТ и изготвен план за безопасност и здраве, отговарящ на предписанията на кмета на района за изпълнение на заповедта, както и заявеното от оспорващия частично спиране на изпълнението (само на заповедта, не и на предписанията).

Предписанията с изх. № РСЦ21-ВК-08-240 /16/ от 06.03.2023 г. на кмета на район „Средец“ са за незабавно аварийно обезопасяване на сградата до изпълнението на Заповед № РА-20-40/04.11.2022 г. Следователно те са изпълняеми, още повече при възприемането им от оспорващия, отделно и независимо от искането по чл. 217, ал. 2 ЗУТ и произнасянето на съда по него, вкл. и от обстоятелството дали заповедта ще бъде изпълнена доброволно или принудително.

5. След като законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ не е опровергана, липсва основание за спиране на изпълнението на заповедта, а при съответствието с този извод обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение